Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Прочети тези — казах — и ми кажи „глупав“ ли е нашият предател.

— Имате право — Каролин вирна брадичка, след като беше изчела разпечатката на съобщенията от трите дни. — Не става дума за нещо, което е замислила сама. Но… това не може да са всичките съобщения. Свършват в неделя, с нейното обещание да даде кода на Нина.

— Така е, има още. — Подадох й следващия лист. — Това е от понеделник, 7 май. Само преди шест дни. Деня, в който Нина прошепва на ухото на Лили „Тъмни векове“.

Каролин взе разпечатката и зачете. Аз четях моя екземпляр.

Понеделник, 7 май

НН: „Пенсилвания Авеню" 1600

Нина: Местонахождение неизвестно Източно стандартно време

Нина (7:43). В Париж съм. Дойдох, макар че още не съм получила кодовата дума!! Ще я даваш ли, няма ли? Мисля, че снощи някой ме следеше. Сули се опитва да ме убие, знаеш.

НН (7:58): Мислих много и стигнах до извода, че ако ще си имаме доверие, наистина не бива да се лъжем и да премълчаваме. А това означава, че трябва да ми кажеш как да спра вируса.

Нина (7:59): Знам ги тези номера. НЕ!!! Колко пъти да ти го казвам??? Откъде-накъде да си издавам коза?!?

НН (8:06): Каза, че си в опасност. А ако не успееш да стигнеш дотук? Ако нещо ти се случи? Тогава няма да можем да спрем вируса.

Нина (8:11): В мига, в който ти кажа как се спира вирусът, вече няма да ти трябвам. Това е единственият ми коз.

НН (8:15): Ти досега нищо ли не разбра? Не мога да издам връзката ни. Как да обясня, че знам как да спра вируса, без да разкрия, че сме разговаряли през изминалите няколко дни? Направя ли го, край с мен. Трябва да подам оставка. Вероятно ще вляза в затвора.

Нина (8:17): Ако е истина, тогава защо ти е да знаеш? Щом никога няма да го използваш?

НН (8:22): Защото ако нещо ти се случи и няма как вирусът да бъде спрян, ще го направя. За да спася страната ни. Иначе няма да си го простя. Но това е сценарий за най-краен случай. Предпочитам да дойдеш, да се срещнеш с президента и сама да му го кажеш и да ме оставиш на мира.

Нина (8:25): Няма начин да го направя.

НН (8:28): Значи сбогом и късмет. Или ми се доверяваш, или забравяш за мен.

Следва дълга пауза, цели три часа. После:

Нина (11:43): В Сорбоната съм. Виждам дъщерята на президента. Кажи ми кодовата дума или ще изчезна завинаги.

НН (11:49): Кажи ми как да спра вируса и ще ти дам кодовата дума. Иначе не се свързвай повече с мен.

Нина (12:09) Преди задействането ще има възможност да се въведе парола. Прозорец от 30 минути. Въвеждаш паролата и вирусът изчезва. Ако ме изпържиш, госпожо, ще разкрия на всички коя си, кълна се в Бога!

НН (12:13): Няма да те изпържа. Искам да успееш! Искаме едно и също.

НН (12:16): Виж, знам, че поемаш огромен риск. Аз също. Знам колко те е страх. Аз изпитвам ужас! Заедно сме в тая работа, хлапе.

Поощрения и заплахи. Манипулираше Нина. Осъзнаваше, че тя е притисната и се нуждае от нея повече, отколкото тя от Нина. Нина беше изключително добър кибертерорист, блестящ автор на кодове, но не можеше да се мери с човек, свикнал да води преговори на високо ниво. Отговорът беше дошъл десет минути по-късно:

Нина (12:25): Паролата е Сухуми.

НН (12:26): Кодовите думи са „Тъмни векове".

Каролин вдигна поглед от страницата.

— Знаела е — каза тя. — Знаела е паролата от понеделник.

Мълчах. Искаше ми се да пийна още малко бърбън, но доктор Лейн вероятно щеше да ме нахока и за една чаша.

— Но… почакайте. Кога прочетохте това, господин президент?

— Тази страница ли, от понеделник? Прочетох я чак в президентския хеликоптер, след като пехотинците ми върнаха телефона.

Тя отклони поглед, съобрази.

— Тогава… последният конферентен разговор, който проведохме, когато бяхте на хеликоптера и ни събрахте всички, за да помогнем с откриването на паролата, докато таймерът отброяваше минутите…

— О, да — казах. — Вече знаех паролата. Девин вече я беше вписал. Опасността беше отминала. Девин и Кейси бяха полуживи от изтощение и облекчение, докато аз бях в задната кабина с Оги и говорех с вас.

Каролин впи поглед в мен.

— Вирусът вече е бил обезвреден, така ли?

— Да, Кари.

— Ще рече, че цялата тази работа с таймера, който отброява времето до задействането, и предположенията за паролата, които всички давахме… това е било измама?