Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Стоп, всички спрете — наредих. — Кати, какво каза?

Тя, изглежда, се скова, изненадана от моето внимание към нея.

— Казах да опитате с „Лили“.

Вътрешно се сринах. Не биваше да се изненадвам, но въпреки това се изненадах.

Посочих към Оги.

— Давай. Опитай с името на дъщеря ми.

0:32

0:28

Оги изписа името. Поклати глава. Пробва само с главни букви. Поклати глава. Опита пак…

— Господин президент — каза Каролин, — град Сохуми се изписва по друг начин. Когато бях в комисията по разузнаването, виждах името винаги изписано с две „у“, а не с „о“.

Наведох глава и затворих очи. И аз така помнех, че се изписва.

— С „Лили“ не става — обяви Оги.

— С-у-х-у-м-и — казах му.

Изписа го. В стаята се възцари пълна тишина.

0:10

0:09

Пръстите на Оги се отделиха от клавиатурата. Вдигна ръце, докато наблюдаваше монитора.

0:04

0:03

— Паролата е приета — обяви той. — Вирусът е обезвреден.

Кейси, която вече беше с мен отзад и държеше лаптоп, каза:

— Потвърдихме, че командата за прекъсване е била предадена из цялата система. Вирусът е спрян. Навсякъде.

— Ами компютрите и устройствата, които в момента са извън мрежата и нямат достъп до интернет? — попитах. — Те не са получили съобщението с командата за прекъсване.

— Но също така не са получили и съобщението за изпълнение — посочи Девин. — И такова няма да има. Съобщението с командата за спиране е с постоянно действие.

— Въпреки всичко — каза Кейси — няма да изпускам този лаптоп от погледа си. Ще следя екрана като ястреб.

Поех толкова дълбоко въздух, както рядко бях правил, сладък, прекрасен кислород.

— Тоест нито едно устройство няма да бъде засегнато от вируса, така ли?

— Точно така, сър.

И за всеки случай, за да изключим възможността вирусът „Сулиман“ да се съживи, от Департамента за вътрешна сигурност разпространяваха паролата „Сухуми“ чрез системата за бърза реакция, създадена с различни укази, подписани от мен или от моя предшественик като част от засилените мерки за противодействие на промишления кибертероризъм. Идеята в общи линии беше, че във всеки един час от деня или нощта можехме да изпратим светкавично информация до даден получател, определен човек във всяка компания. Всеки доставчик на интернет, всеки щат и местна управа, всеки член на промишлените сектори — банки, болници, застрахователни компании, производствени предприятия, всички малки фирми, които бяхме убедили да се включат: в следващите няколко минути те щяха да получат паролата.

Паролата щеше да бъде разпространена и от системата за спешни случаи, щеше да стигне до всяка телевизия, до всеки компютър и смартфон.

Кимнах, изправих се, усетих как у мен се надига неочаквано вълнение. Погледнах през прозореца на хеликоптера към небето, покрито с прасковенорозови оттенъци, докато слънцето залязваше в събота.

Запазихме страната си.

Финансовите пазари, спестяванията на хората и пенсиите, застрахователната документация, тази на болниците, на обществените институции — всичко това беше спасено. Лампите щяха да продължат да светят. Частните пенсионни фондове и спестовните сметки щяха да отразяват спестяванията на хората. Социалните и пенсионните плащания нямаше да бъдат преустановени. Асансьорите и ескалаторите щяха да работят. Самолетите щяха да излитат. Храната нямаше да се развали. Водата можеше да се пречиства, за да е годна за пиене. Нямаше да има голяма икономическа депресия. Нито хаос. Нито безредици и бунтове.

Бяхме избегнали Тъмните векове.

Влязох в централната кабина, където заварих Алекс.

— Господин президент — каза той, — наближаваме Белия дом.

Телефонът ми иззвъня. Лиз.

— Господин президент, открили са го в кабинета на вицепрезидента.

— Телефона.

— Да, сър, телефонът, с който Нина е била във връзка.

— Благодаря, Лиз. Очаквам те в Белия дом. И Лиз?

— Да, сър.

— Вземи белезници — казах.

Сулиман Синдурук седеше в малкото кафене, в което го доведоха, в подножието на планината Медведница, взираше се в телефона, сякаш това можеше да промени нещо.

Вирусът е дезактивиран.

Първото съобщение „вирусът е спрян“ дойде минути след като възтържествува, че е съсипал Съединените щати, докато пътуваше с джипа. А половин час по-късно се получи това. Не откъсваше поглед от думите, все едно от взирането щяха да се променят отново.