Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Пехотинците бързо я изведоха от стаята. Един войник държеше здраво ръцете й и излязоха извън обсега на камерата.

— Напредък? — попитах Девин, но вече знаех отговора.

— Не, не става нито със „Синове на джихада“, нито с „джихад“ и техните варианти.

— Опитай с „Абхазия“ или „Грузия“ — казах.

— Как точно се пише името на тази страна?

— А-б… Трябва да го напиша. Къде има хартия? Има ли лист и химикалка?

Кейси пъхна малък бележник в ръката ми, даде ми химикалка. Написах думата и му я прочетох.

Той я въведе на клавиатурата.

— Не става с обикновено изписване… нито с главни букви… нито с малки…

— Изпиши националността „абхазка“.

Направи го.

— Не става.

— Сигурен ли си в правописа?

— Мисля, че… да.

— Мислиш? Не е достатъчно само да мислиш, Девин! — Тръгнах към него, за да погледна таймера на екрана на компютъра му…

18:01

17:58

… и се опитвах да си спомня всичко, което Нина ми беше казала, всичко, което бях видял в съобщенията…

— Навсякъде е чисто! — извика Алекс. — Да приземяваме този хеликоптер!

Пилотът маневрира по-бързо от когато и да било, почти заби носа, но успя да изправи машината и внимателно кацна на площадката, от която току-що бяхме излетели.

Агент Джейкъбсън влезе в хеликоптера и ми подаде телефона.

Отворих файла — записа на съобщенията, които още не бях прочел в суматохата от последния час.

Телефонът в ръцете ми иззвъня. На дисплея пишеше: Лиз ФБР.

— Лиз — отговорих. — Няма време, затова бъди кратка.

Набрах Каролин, моя началник на кабинета, с когото в този ден се бях свързвал десетки пъти, но ми се струваше, че са минали векове, откакто за последно говорихме, след всичко случило се междувременно — проверката на модела „изтрити файлове“ за действието на вируса, разкодирането на втория телефон на Нина от ФБР, нападението над хижата, появата на прекъсвача, който Нина беше вградила и който се задействаше с парола.

— Господин президент! Слава богу! Аз…

— Слушай, Кари, слушай. Нямам време за обяснения. Разполагаме с по-малко от шест минути, преди вирусът да се задейства.

Чух как Каролин ахна.

— Има парола — продължих. — Нина е създала парола, с която вирусът може да бъде спрян. Ако разберем каква е, можем да спрем вируса във всички системи. Ако не успеем, ще се задейства навсякъде — ще настъпят Тъмните векове. С техниците опитахме всичко. Само гадаем. Нуждая се от най-умните хора, които познавам. Нуждая се от нашия екип по национална сигурност. Събери всички.

— Всички ли? — попита тя. — И вицепрезидента?

— Вицепрезидентът е най-важният — казах.

— Да, сър.

— Тя е била, Кари. Ще ти обясня по-късно. Ти също трябва да знаеш. Току-що наредих да бъде претърсен кабинетът на вицепрезидента в Западното крило. Когато дойдат от ФБР, вероятно някой ще ти обясни. Остави ги да работят.

— Да, сър.

— Събери всички за конферентен разговор и ме включи от президентския хеликоптер, на който се намирам в момента.

— Да, сър.

— Веднага, Кари. Имаме… пет минути.

Минах покрай Девин и Кейси, които бяха рухнали на кожените седалки в централната част на президентския хеликоптер. По лицата им се четеше крайно изтощение, косите им бяха лепкави от пот, очите им се взираха надолу. Преминали бяха през истинска преса и бяха направили всичко по силите си. Повече нямах нужда от тях. Дошъл беше моят ред и на екипа по национална сигурност.

И на Оги, най-близката връзка, която имахме с Нина.

Влязох в задната кабина и затворих вратата зад себе си, след като пуснах Оги да мине. Ръцете ми трепереха, когато вдигнах дистанционното за телевизора с плосък екран и натиснах бутон. Веднага се появиха осем лица — Лиз, Каролин и „кръгът на шестимата“.

Оги седеше в едно от кожените кресла, в скута му лежеше лаптопът, готов беше да пише.

— Каролин обясни ли ви? — обърнах се към екипа си на екрана на телевизора. — Има парола и трябва да я…

Погледнах телефона си, който имаше собствен таймер, синхронизиран с таймера на вируса.

4:26

4:25

— …отгатнем за четири минути и половина. Опитахме всякакви варианти на името й, името на Оги, на Сулиман Синдурук, Абхазия, Грузия, „Синове на джихада“. Трябват ми идеи, хора, и то веднага.

— На коя дата е родена? — попита директорът на ЦРУ Ерика Бийти.

Лиз, която държеше досието на Нина, отговори:

— Според нас на 11 август 1992-ра.