Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Добре, сър.

Влезе и седна на един от столовете срещу дивана.

— Ти го направи, Кари — казах. — Ти разреши загадката.

— Вие бяхте, господин президент, а не аз.

Ето така стават тези работи. Винаги президентът носи отговорност, за добро и за лошо. Ако отборът ми спечели победа, аз получавам похвалите. Но и двамата знаехме кой се сети за паролата.

Въздъхнах, все още не можех да се успокоя.

— Сбърках, Кари — признах. — С избора на Кати Бранд за втори човек в кандидатпрезидентската двойка.

Тя не понечи да възрази.

— Изглеждаше логично от политическа гледна точка, сър.

— Затова и го направих. По политически причини. А не трябваше.

Отново не възрази.

— Трябваше да избера втория човек заради качествата му. И мисля, че и двамата знаем кого бих избрал въз основа на качествата. Най-умния човек, когато познавам. Най-дисциплинирания. Най-талантливия.

Лицето й поруменя. Винаги отклоняваше похвалите, вниманието.

— Вместо това ти възложих най-тежката работа във Вашингтон. Най-неблагодарната.

Тя махна с ръка, смутена от похвалата, руменината по лицето й се засили.

— Чест е да ви служа, господин президент, независимо от длъжността, която решите да ми възложите.

Изпих последната голяма глътка от уискито в чашата ми и я оставих.

— Може ли да попитам, сър… какво ще правите с вицепрезидента?

— А ти какво мислиш, че трябва да направя с нея?

Тя обмисли отговора, накланяйки глава от едната на другата страна.

— За доброто на страната — каза тя — не бих я изправила пред съд. Бих я отстранила без много шум. Ще поискам оставката й, ще я накарам да измисли някакво извинение и никога няма да разкрия какво е направила. Бих приключила въпроса тихомълком. В момента американският народ слуша за талантливия екип по национална сигурност под ваше ръководство, който ни е спасил от огромно бедствие. Никой не говори за предателство и предател. Историята е с положително послание, поучителна, но с щастлив завършек. Нека си остане такава.

Помислих над думите й.

— Там е работата — подхванах аз, — че преди да го направя, искам да науча причината.

— Защо го е направила ли, сър?

— Не е била подкупена. Не е била изнудвана. Не е искала да унищожи страната ни. Идеята дори не е била нейна. А на Нина и Оги.

— Откъде да сме сигурни? — попита тя.

— О, да. Ти не знаеш за телефона.

— Какъв телефон, сър?

— Да, в целия хаос накрая ФБР успя да разкодира втория телефон, открит във вана на Нина. Намериха куп съобщения. Между нашия Бенедикт Арнолд и Нина.

— Боже. Не, не знаех.

Махнах с ръка.

— Нина и Оги са били въвлечени в нещо, които се е оказало далеч по-мащабно, отколкото са предполагали. Когато си дали сметка за всеобщата разруха, която са на път да причинят, напуснали Сулиман. Изпратиха ни кратко предупреждение за вируса, за да ни покажат проблема. След това дойдоха да се договорят: ние осигуряваме на Нина амнистия от грузинското правителство, а тя дезактивира вируса. Нашият предател, нашият Бенедикт Арнолд ли? Тя е била само посредник. Просто човекът, с когото са се свързали. Не е замисляла никакъв заговор. Опитала се е да убеди Нина да се предаде в някое американско посолство. Попитала я как ще дезактивира вируса.

— Но не е казала на нас, останалите — отбеляза Каролин.

— Именно. От това, което прочетох, си правя извода, че е имала чувството, че колкото по-дълго общува с Нина тайно, толкова по-дълбоко затъва. Затова е искала да спре с ролята на посредник. Казала е на Нина кодовия израз „Тъмните векове“, за да може тя да се свърже чрез Лили направо с мен и да я взема насериозно.

— В това… наистина има логика, така ми се струва — обади се Каролин.

— Именно там е проблемът, че няма логика — възразих. — Защото в мига, в който Нина ми съобщи кода „Тъмните кодове“, знаех, че във вътрешния ми кръг има Юда. Трябва да е била наясно, че ще преобърна света, за да открия предателя. Тя беше сред осемте заподозрени.

Каролин кимна, замислена над чутото.

— Защо й е било, Кари? Защо ще предизвиква подобно подозрение? Кати Бранд може да е всякаква, но не е глупава.

Каролин разпери ръце.

— Понякога… умните хора правят глупости, нали?

Няма по-мъдри думи от тези.

— Нека ти покажа нещо — казах.

Посегнах към папката с инициалите ФБР. Бях накарал Лиз Грийнфийлд да разпечата два екземпляра със записа на съобщенията. Подадох на Каролин тези от първите три дни — петък, събота и неделя, с които бях започнал.