Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Мисля, че е именно такава — отвърна тя и вдигна очи към лицето му. — Я ми кажи какво ще стане, ако откраднатият от Клаус Райнфелд ръкопис все пак не е унищожен?

— Какво говориш? — учудено я изгледа той. — Паскал го е видял на парчета, напълно съсипан от бурята!

— Точно така. А сега си спомни за тетрадката на Райнфелд.

— За това ли ме измъкна от кръчмата? — присви очи той.

— Може би става въпрос за нещо важно, което сме пропуснали.

— Моля? — сбърчи вежди Бен.

— Само ме изслушай! — тръсна глава тя. — Възможно ли е тетрадката и дневникът да са едно и също нещо?

— Ти луда ли си? Това е пълен абсурд!

— Не говоря за същинската тетрадка, глупчо! Имам предвид написаното в нея. Може би Райнфелд просто е преписал тайните!

— Да бе! В заключената болнична стая на психиатричната клиника, след като е изгубил оригинала! Как го е направил според теб? Може би е прехвърлил информацията като компютър? Извинявай, но аз се връщам в кръчмата.

— Млъкни и ме изслушай, за бога! — кресна тя и сграбчи ръката му. — Опитвам се да вкарам нещо в упоритата ти глава! Идеята ми е съвсем елементарна: Райнфелд е подредил мислите си, припомнил си е нещата и ги е записал в тетрадката!

Бен смаяно се втренчи в нея.

— Но в тази тетрадка имаше трийсет страници, запълнени с несвързани думи, чертежи и драсканици! — извика той. — Плюс някакви цифри, части от латински сентенции и още куп глупости! Никой не може да наизусти подобно нещо!

— Той не се е разделял с дневника в продължение на четири години! — възрази Робърта. — Бил е болен и гладен, без пукната пара. Дневникът е бил единственото му притежание, защо да не го е запомнил наизуст?

— Не вярвам, че има хора с подобна памет — поклати глава Бен. — Още по-малко пък някакъв смахнат алхимик!

— Бен, по време на следването си в Йейл цяла година съм учила неврология. Наистина такова нещо е малко вероятно, но не и невъзможно. Нарича се ейдетична, или фотографска памет. Обикновено изчезва след съзряването, но някои индивиди я съхраняват за цял живот. Райнфелд е страдал от ОКР, от което следва да…

— ОКР?

— Обсесивно-компулсивно разстройство — търпеливо поясни Робърта. — Типичните симптоми на това заболяване се изразяват с безпричинно повторение на думи и действия. Но много пациенти, страдащи от него, демонстрират забележителна памет. Те са в състояние да съхраняват огромен обем информация — нещо немислимо за обикновените хора. Включително сложни математически уравнения, детайлни картини и чертежи, невероятно количество технически данни. Доказателствата за тези способности са научно доказани, тъй като изследванията датират от почти век насам.

Бен седна на една от дървените скамейки на площада. Алкохолната мъгла в главата му бързо се разсея.

— Помисли малко, Бен — настани се до него Робърта. — Райнфелд получава тетрадка, в която да записва сънищата си — част от стандартната психотерапия. Но вместо това, той използва тетрадката, за да съхрани запаметената информация от откраднатия ръкопис. Лекарите няма как да знаят какво прави той и с какво запълва тетрадката. По всяка вероятност не са му обърнали внимание, вземайки записките за налудничави безсмислици. Ами ако не е така? Ако зад тях се крие нещо друго?

— Но той беше луд, Робърта! Нима е възможно да се доверим на обърканото му съзнание?

— Наистина беше луд — съгласи младата жена. — Но в същото време страдаше и от ОКР. Такива пациенти са известни с маниакалната си страст към детайлите. Какво значение има лудостта му, ако записаното в тетрадката е достатъчно близо до оригинала? Или почти огледално копие на документите, които Жак Клеман е получил от Фулканели?

Бен дълго мълча.

— Сигурно ли си в това, което казваш? — попита най-сетне той.

— Разбира се, че не съм. Но искам да го проверим още веднъж. Струва си, нали? — Очите й нетърпеливо пробягаха по лицето му. — Какво ще кажеш, Бен?

Ана не можеше да се концентрира. Намирането на интересна фабула на историческия роман продължаваше да й убягва и тя реши да насочи усилията си към авторското въведение. То не би трябвало да я затрудни, защото материята й беше позната. Но и тук се запъна, защото към липсата на творческо вдъхновение се прибави нова, коренно различна тема за размисъл. При всеки опит да се концентрира върху белия лист хартия пред очите й изплуваше лицето на Бен Хоуп и в душата й трепваше безпокойство. Нещо я измъчваше, но не можеше да определи какво. Приличаше на забравено име, кацнало на върха на езика й. Сведе поглед към тетрадката на Райнфелд върху бюрото, от която стърчеше листчето с копието на острието на кинжала. В тетрадката вероятно се криеше нещо невидимо, но от изключително важно значение. Най-вече в чертежите и символите.