Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Не, не — усмихна се с облекчение тя. — Всъщност се канех да взема топла вана. Налей си питие, след пет минути ще бъда готова.

— Моля те, не бързай. Не искам да те притеснявам.

По дяволите , въздъхна Ана, докато се отпускаше във ваната. Стана така, сякаш го поощрявам. На това хората му викат противоречиви сигнали…

Не можеше да каже, че не харесва Едуар Льогран. Той не беше лишен от чар, а и съвсем не изглеждаше зле. Но по неизвестни причини тя не изпитваше абсолютно никакво желание да отговори на чувствата, които той проявяваше към нея. У него имаше нещо, което я караше да се чувства неудобно. Не можеше да определи какво е, но го усещаше съвсем ясно. Ще се наложи да го разкара бързо и твърдо — още преди да започне да си въобразява разни неща. В сърцето й обаче трепна съжаление. Бедният Едуар!

Той крачеше напред-назад във всекидневната и репетираше думите, които искаше да й каже. После изведнъж се сети за шампанското и цветята, които остави в колата, за да не изглежда прекалено дързък и самонадеян. Но след неочаквано топлото посрещане те щяха да са съвсем на място. Къде ли е кухнята? Може би щеше да има време да изстуди бутилката във фризера, докато Ана е във ваната. Очертаваше се една прекрасна вечер. Потръпващ от радостно очакване, Льогран излезе навън и тръгна към колата си.

Ана излезе от ваната, подсуши се с хавлията и облече блуза и къси панталони за джогинг. От стереоуредбата в спалнята звучеше една от симфониите на Моцарт и тя започна да си тананика в такт с музиката. Тръгна надолу по стълбите, все още без да е решила как да се справи с неканения гост. Може би трябваше да изчака известно време, но щеше да се държи хладно.

Входната врата зееше широко отворена и Ана объркано се спря. Къде ли се бе дянал той? Нима е решил да се разходи в тъмната градина?

— Едуар? — подвикна тя.

В следващия миг го видя: беше пъхнал глава през страничния прозорец на колата си и сякаш търсеше нещо.

— Какво правиш там? — усмихна се Ана и пъргаво изтича по стълбите, вдъхвайки с пълни гърди аромата на свежите цветя.

Краката му бяха подгънати, а тялото му беше странно подпряно на колата.

— Едуар?

Господи, нима е пиян?

Протегна ръка и го потупа по рамото.

Коленете на психиатъра поддадоха, тялото му се люшна назад и се свлече на чакъла. Безжизнените му очи гледаха право в лицето й. Гърлото му беше прерязано от ухо до ухо, гърдите му бяха подгизнали от кръв.

Ана изпищя и хукна към къщата. Затръшна входната врата, сложи резето и пипнешком потърси телефона. Но в слушалката нямаше сигнал.

После до слуха й отново долетя странният звук, който вече познаваше. Но този път той беше по-силен и по-ясен. Сякаш стомана се триеше върху стомана. Идваше от вътрешността на къщата, някъде откъм всекидневната. Острие на нож, което бавно стърже решетките на птичата клетка.

Хукна към стълбите, но кракът й настъпи нещо меко, топло и влажно. Погледна надолу и видя едното от канарчетата, което лежеше окървавено на стъпалото. Ръцете й инстинктивно се вдигнаха към устата.

През открехнатата врата на всекидневната долетя дрезгав мъжки смях. Явно някой се забавляваше с малката си шегичка.

Статуетката на египетското божество стоеше там, където я беше оставила: на масичката до парапета. Ана я сграбчи с трепереща ръка. В следващия миг дочу стъпки, които бавно се приближаваха. Обърна се и хукна нагоре. Мобилният й телефон беше в спалнята. Ако успее да го грабне и да се заключи в банята…

Главата й рязко отскочи назад, от гърлото й излетя пронизителен писък. Мъжът зад нея беше висок и мускулест, с къса сива коса и каменно лице. Жестоко я сграбчи за косата, завъртя я към себе си и й нанесе силен удар в лицето. Ана рухна на пода и зарита. Мъжът се надвеси над нея и това й даде възможност да го удари на свой ред със статуетката.

Главата на Франко Боца отхвръкна назад, ръкавицата му механично опипа бузата, очите му безстрастно огледаха кръвта по нея. На лицето му се появи усмивка. Добре, край на игричките. Време е за работа. Сграбчи ръката й и рязко я изви. Ана изпищя и изпусна статуетката, която заподскача надолу по стълбите. Тя запълзя нагоре, а той спокойно я наблюдаваше. Хвана я миг преди да стигне последното стъпало и блъсна главата й в парапета. Пред очите й заиграха разноцветни кръгове, тялото й се люшна назад, в устата й се появи вкус на кръв.

Без да бърза, Боца коленичи до нея. В очите му се появи доволен блясък. Ръката му се плъзна към вътрешния джоб на якето. Ножът излезе от синтетичната си калъфка с едва доловимо съскане. Острието леко докосна гърлото й и се плъзна надолу. Тя отвори широко очи и задиша учестено. Сграбчил косата й, Боца продължаваше да притиска главата й към парапета.