Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Много сте мила, Ана. Аз също бих искал да се срещнем пак.

— Ще ви звънна след ден-два. Трябва ми малко време, за да помисля върху разговора ни.

Робърта се върна и с учудване установи, че къщата е празна. Вятърът донесе гласовете им някъде отдалеч и тя пристъпи към френския прозорец. Бен и Ана се появиха иззад близкия хълм и се заспускаха към градината. До ушите й долетя звънливият смях на Ана, а стройният й силует за миг се очерта на фона на залязващото слънце. Бен й подаде ръка. Дали си въобразявам, или двамата наистина се разбират прекрасно , смутено се запита Робърта.

Нима очакваш нещо друго? — обади се някакъв глас вътре в нея. Ана е разкошна жена, на която малцина мъже могат да устоят!

— Що за мисли, Райдър! — осъди се на глас тя. — Какво ти пука, по дяволите?

Но още в следващия миг осъзна, че с нея ставаше нещо ужасно. Май започваше да се влюбва в Бен Хоуп.

На следващия ден Бен излезе да се разходи из пустите улички на Сен Жан. Настроението му беше мрачно, тъй като се беше озовал в задънена улица.

По време на телефонния си разговор с Феърфакс преди два дни той бе пропуснал да спомене, че ръкописът по всяка вероятност е унищожен. Но тогава срещата с Ана Манцини все още предстоеше и той хранеше сериозни надежди за някакъв резултат. И по съвсем глупав начин бе споделил надеждите си с възрастния човек. Сега всичко му изглеждаше безнадеждно, времето течеше бавно и той не знаеше какво да предприеме.

Селската кръчма беше на площада, скрита зад занемарен паметник от Първата световна война. Тя се състоеше от едно помещение с малка тераса, на която неколцина съсухрени старци се припичаха на слънце като змии. Други играеха петанк на пустия площад. Бен влезе вътре. Появата на високия рус чужденец накара тримата картоиграчи в ъгъла да вдигнат глави. Те любопитно го огледаха и неохотно отвърнаха на кимането му. Съдържателят седеше зад бара и четеше вестник. Въздухът тегнеше от миризмата на цигарен дим и бира.

На стената зад него имаше плакат със снимка на момче, под която с тлъсти черни букви беше изписано:

ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОВА МОМЧЕ?

МАРК ДЮБОА, НА 15 ГОДИНИ

Още едно , въздъхна той. Това би трябвало да върша — да издирвам деца като това момче!

Облегна се на бара и помоли да му напълнят плоската бутилка. Тук предлагаха само една марка уиски — противна течност с цвят на конска пикня. Но той не беше претенциозен. Поръча си едно двойно и невъзмутимо отпи от изгарящата гърлото напитка.

Може би е дошло времето да прекратя това фиаско , мрачно си помисли той. Още от самото начало в тази мисия имаше нещо сбъркано. Би трябвало да прояви обективност и да последва инстинкта си. Подобно на всички отчаяни хора, търсещи спасение за близките си, Феърфакс беше станал жертва на безумната си надежда. По всичко личеше, че ръкописът на Фулканели е безвъзвратно загубен, но какво толкова? Задачата поначало изглеждаше безумна, никакви тайни не съществуваха. И нямаше как да съществуват! Имаше само фантасмагории, митове и загадки, предназначени за заблуда на наивниците.

Дали обаче Ана Манцини влиза в числото на мечтателите безумци?

Като нищо , мрачно въздъхна той.

Остави празната чаша върху плота, хвърли няколко монети и помоли за още едно питие. Когато го довърши и поиска трето, отвън прозвучаха забързани стъпки и картоиграчите в ъгъла вдигнаха глави.

В помещението влетя зачервената и възбудена Робърта.

— Бях сигурна, че ще те открия тук — задъхано рече тя. — Имам една идея!

— Ще я споделиш някой друг път — отсече Бен, който съвсем не беше в настроение да слуша. — В момента размишлявам.

Всъщност обсъждаше сам със себе си възможността да набере номера на Феърфакс и да му съобщи, че се отказва. След което щеше да му преведе обратно парите и да се прибере у дома, на ирландския бряг.

— Изслушай ме, важно е! — настоя Робърта. — Остави чашата и ела да излезем навън! И без това имаш вид на човек, който е пил достатъчно. Главата ти трябва да е бистра!

— Върви си, Робърта, зает съм — запъна се той.

— С какво? Искаш да се гипсираш напълно, нали?

— Това тук може да те гипсира само когато количеството е достатъчно — посочи чашата си той.

— Добре, както и да е! — нетърпеливо тръсна глава тя. — Ако можеш да се видиш отстрани, едва ли щеше да се наречеш професионалист!

Той гневно я изгледа, блъсна чашата върху плота и се смъкна от високия стол.

— Имай предвид, че идеята ти трябва да е много, ама много сериозна! — предупреди той младата жена, когато двамата се озоваха навън.