Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Искам информацията, която търси англичанинът — прошепна той. — Дай ми я и може би ще те оставя жива.

Ножът леко докосна бузата й.

— Какъв англичанин? — сподавено попита Ана.

Студеното острие потъна в плътта й и тя отново изпищя.

Боца отмести ножа и се взря в петсантиметровата рана, от която шурна кръв. Главата й конвулсивно се извъртя, търсейки начин да се изтръгне от хватката му. Ножът докосна гърлото й.

— Кажи ми какво искаше той от теб! — повтори с дрезгав шепот той. — Иначе ще те накълцам на парчета!

Умът й бясно препускаше.

— Нищо не съм му дала! — промълви с окървавени устни тя.

— Искам истината! — хладно се усмихна Боца.

— Това е истината! — простена тя. — Той търсеше някакъв документ, стар ръкопис…

— И аз чух същото — кимна Боца. — Къде е той?

Ана направи малка пауза. Острието на ножа се насочи към окото й.

— В рамката над камината — задавено прошепна тя.

Студените му очи се заковаха в нея, сякаш се опитваха да разберат дали казва истината. После избърса ножа в килима и с преднамерено бавно движение го постави до главата й. Юмрукът му се стовари в лицето й със страшна сила, главата й клюмна.

Боца прибра ножа в калъфката, изправи се и бавно заслиза по стълбите. Свали рамката от стената, разби стъклото в ръба на камината и изтърси парчетата на пода. Измъкна древния папирус, нави го на руло и внимателно го прибра във вътрешния джоб на якето си.

Значи Манцини не бе споделила тайната си с англичанина. Узберти щеше да бъде доволен. Самият той беше действал изключително ефикасно, откривайки жената и документа, който шефът му го беше изпратил да донесе.

Сега предстоеше по-приятната част — да си поиграе с жената. Обичаше да гледа израженията им, когато осъзнаваха, че въпреки всичко няма начин да останат живи. Ужасът в очите им, прекрасният миг, когато се оказваха безсилни в ръцете му, му носеше по-голяма наслада дори от бавните мъчения, които неизбежно водеха до оргазъм.

Излезе отново в преддверието и очите му изведнъж се присвиха. Жената я нямаше.

Олюлявайки се, Ана влезе в кабинета си. Отдолу долетя звук на строшено стъкло. Кръвта от срязаната буза пълнеше гърлото й и я давеше, част от нея лепнеше по блузата й. Тръсна глава да прогони световъртежа и се насочи към бюрото. Кръвта покапа върху записките й, но пръстите й все пак успяха да напипат тетрадката в пластмасовия плик. Полусляпа от болка, тя я притисна към гърдите си и тръгна към спалнята.

Изправен в подножието на стълбите, Боца видя вратата на спалнята да се затваря. Спокойно и без да бърза, той се насочи натам, опипвайки найлоновата кесия на колана си.

Спалнята беше празна, но в дъното имаше врата, която се оказа заключена.

Замаяна от болка, Ана панически заопипва клавиатурата на мобилния си телефон, оставяйки кървави следи по бутоните. После изведнъж се сети, че беше забравила да презареди картата, захвърли апарата и се олюля от ужас. Беше съвсем ясно, че този садист няма да я остави жива и че я чака ужасна смърт. Дали да не опита да се самоубие, преди той да се добере до нея? Но прозорецът не беше достатъчно висок. Евентуалният скок през него само ще я осакати, а онзи отново ще я хване.

Вратата отлетя на пантите си, от рамката й се откъртиха трески. Боца връхлетя върху нея и я повали на пода. Главата й се удари в плочките и тя изгуби съзнание. Боца се наведе, разтвори конвулсивно свитите й пръсти и измъкна тетрадката.

— Това ли искаше да скриеш? — дрезгаво прошепна той към безжизненото й тяло. После пъхна пластмасовия плик в джоба на якето си, бавно го съблече и го окачи върху облегалката на единствения стол в помещението. Под лявата му мишница се показаха двойните презрамки на кобура с малък пистолет и резервни пълнители, под дясната стърчеше калъфката на ножа. Той спокойно извади ножа и го положи на умивалника, после разкопча колана и свали прикрепената към него кесия. От нея измъкна плътно пакетиран дъждобран и сръчно го нахлузи през глава. Краищата стигнаха почти до коленете му.

Обърна се, взе ножа от умивалника и бавно пристъпи към Ана Манцини. Подритна я с крак и тя простена от болка. Очите й под полуспуснатите клепачи изведнъж се оцъклиха от ужас, фокусирали се върху надвесената над нея фигура.

Боца се усмихна. Очите му блестяха точно толкова силно, колкото и острието на ножа.

— Време е болката да започне — възбудено прошепна той.

Бен вкара реното в алеята. Износените гуми изскърцаха по чакъла, а фаровете осветиха фасадата на вилата.