Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Надявам се — отвърнах. — Аз му вярвам.

Бен затвори дневника и се замисли. Беше ясно, че прозрението на Фулканели има пряка връзка с откритите в древната крепост предмети, които понастоящем най-вероятно се намираха в ръцете на Клаус Райнфелд. Поне бе попаднал на следа.

Лаптопът до него тихо мъркаше. Бен го придърпа и започна да чука по клавиатурата. Познатото писукане извести за влизането в интернет, на екрана се появи сайтът на Гугъл. Набра в прозорчето името КЛАУС РАЙНФЕЛД и натисна ENTER.

— Какво търсиш? — попита Робърта и придърпа един стол.

Резултатите го изненадаха. Срещу името Клаус Райнфелд се появиха 271 резултата.

— Мили боже! — възкликна той и започна да преглежда дългия списък. — Ето това ми се струва обещаващо…

Клаус Райнфелд режисира „Изгнаникът“ с Джулия Робъртс и Хю Грант в главните роли.

— Завладяващ трилър, изключителна режисура — започна да чете Робърта. — Райнфелд е новият Куентин Тарантино.

Бен изсумтя и продължи нататък. Изчете почти всички изразени мнения и становища за новия филм „Изгнаникът“, както и няколко интервюта с режисьора — трийсет и две годишен калифорниец. По-надолу бе отбелязано името на фирма „Клаус Райнфелд — Експорт“, търгуваща с вино.

— Ето един Клаус Райнфелд „Повелителят на конете“ — посочи екрана Робърта.

Няколко страници по-долу попаднаха на регионални новини, публикувани от малък вестник в Лиму.

— „Лудият от Сен Жан“ — прочете Бен едно от заглавията. — Публикацията е от октомври деветдесет и девета. Чуй за какво става въпрос…

Един ранен полугол мъж е бил открит в гората край селцето Сен Жан, област Лангедок. Според местния свещеник Паскал Камбриел, който го намерил, мъжът говорел несвързано на странен език и, изглежда, страдал от силна деменция. Според документите, открити у него, се казвал Клаус Райнфелд, с последен адрес в Париж. По тялото му имало дълбоки рани от хладно оръжие, които си бил нанесъл сам. „Никога не съм виждал подобно нещо — сподели с наш репортер член на екипа на «Бърза помощ». — Цялото му тяло беше покрито със странни белези, най-често кръстове и триъгълници. Беше отвратително. Нима е възможно човек сам да си причини такива грозни рани?“ Според непотвърдени слухове странните белези имат връзка с определени сатанински ритуали — твърдение, което местните власти категорично отхвърлят. Райнфелд бил откаран за лечение в болницата „Сент Виерж“.

— По дяволите! — изръмжа Бен. — Нищо не пише какво е станало с него след това! Може да е навсякъде!

— Но все още е жив — подхвърли Робърта.

— Бил е жив преди шест години. Ако е същият Клаус Райнфелд.

— Бас държа, че е той! Тези „сатанински“ белези не са нищо друго, освен алхимически символи.

— Но защо се е нарязал?

— Може би от лудост — сви рамене тя.

— Добре, нека обобщим. Имаме един луд и нарязан с нож германец, който вероятно е запознат с тайните на Фулканели и може да се намира във всяка точка от света! Това значително стеснява кръга на нашите търсения, няма що! — Бен въздъхна, изчисти екрана и отново стартира Гугъл. — И бездруго сме в интернет, нека проверим и още нещо — предложи той, набра сървъра на Мишел Зарди и вкара името му. Но за да прочете съдържанието на електронната му поща, трябваше да открие паролата. От опит знаеше, че повечето хора използват името на нещо, което е свързано с ежедневието им. — Какво знаеш за личния му живот? — обърна се към Робърта той. — Приятелка, нещо друго?

— Доколкото знам, той нямаше постоянна приятелка.

— Името на майка му?

— Хм… Чакай малко. Май беше Клер…

Бен вкара името в прозорчето на паролата, но на екрана бързо изскочи изписан с червено отговор:

ГРЕШНА ПАРОЛА!

— Любим футболен отбор? — попита той и хвърли кос поглед към младата жена.

— Нямам представа. Не мисля, че беше спортен тип.

— Марка на колата или мотора му?

— Мишел използваше само метрото.

— Домашни любимци?

— Една котка.

— Вярно — кимна Бен. — Нали й купуваше риба?

— Как можах да забравя проклетата риба! — сепна се Робърта. — Разбира се, че е така. Котката Лютен. Пише се L-U-T-I-N.

Бен бързо набра името и електронната поща се отвори.

— Слава богу — въздъхна той с облекчение.

Повечето от съобщенията бяха спамове и се отнасяха до продажби на виагра и удължаване на пениси. Нищо, което да го свързва с тайнствените му покровители. Робърта се пресегна през рамото му и кликна на ИЗПРАТЕНИ СЪОБЩЕНИЯ. Екранът се запълни от дългата редица на докладите на Мишел, подредени по дати.