Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Видял достатъчно, Марк се обърна и хукна да бяга.

Но едва направил няколко крачки, той попадна в ръцете на висок мъж, облечен в черно.

Кръчмата на Флан О’Брайън на брега на Сена, точно зад Лувъра, беше истински оазис на бирата гинес и ирландската музика. Точно в 11:27 ч. вечерта, следвайки стриктно указанията на внезапно възкръсналия Мишел Зарди, в заведението влязоха четирима мъже. Оглеждайки се внимателно, те се насочиха към оживения бар. Кръчмата ехтеше от висок смях, дрънчене на чаши и оглушителното скрибуцане на цигулки и банджо.

Лидерът на четиримата — набит и мускулест мъжага с гола глава и черно кожено яке, се приведе напред и каза нещо на едрия брадат барман. Онзи кимна, извади мобилен телефон и му го подаде. Плешивият го взе, направи знак на останалите и ги поведе към изхода.

Точно в 11:30 ч. телефонът иззвъня.

— Не казвай нищо! — предупреди гласът насреща. — Слушай ме внимателно и изпълнявай инструкциите. Имай предвид, че ви наблюдавам.

При тези думи плешивият инстинктивно се огледа.

— Няма да ме видиш, затова по-добре слушай — добави гласът. — Една погрешна стъпка, и сделката се отменя. Ще изгубиш американката и ще бъдеш наказан.

— Добре, слушам те — отвърна мъжът.

— Използвай този телефон да повикаш такси — каза Бен, седнал в пежото си на километър от ирландската кръчма. — Идваш сам. Повтарям — сам, или жената изчезва. Когато таксито тръгне, ще набереш „Зарди“ и аз ще ти кажа какво да правиш по-нататък.

Плешивият седеше в мерцедеса такси, което чернокожият шофьор насочи по крайбрежната улица. След известно време колата се отдалечи от кея с ярко осветените туристически кораби, от които долиташе глъчка и музика, свърна наляво и пое по тясна неосветена алея, която излизаше на брега на Сена. Плешивият слезе с телефон в ръка и таксито потегли.

Мъжът тръгна към мястото на срещата, крачките му звучно отекваха по каменния мост. Не след дълго спря и се огледа.

— Имам лошо предчувствие, Бен — прошепна в тъмното тя. — Сигурен ли си, че идеята е добра?

Осветената от луната Сена тихо се плискаше на метър от тях. Тук, под нивото на улицата, грохотът на големия град се чуваше някак приглушено. В далечината се виждаха осветените в златисто кули на „Нотр Дам“.

— Спокойно — прошепна Бен и погледна часовника си.

Откъм улицата над главите им се чу затръшване на врата, последвано от шума на отдалечаваща се кола.

— Бен, там има някой! — стреснато прошепна Робърта и се взря в неясната фигура, която се приближаваше.

— Трябва да ми се довериш — прошепна в ухото й Бен. — Всичко ще бъде наред.

После хвана ръката й и я поведе към плешивия мъж, който крачеше към тях.

— Зарди? — подвикна той и на лицето му се появи крива усмивка. Гласът му отекна под каменната арка на моста.

— Аз съм — отвърна Бен на френски. — Носиш ли парите?

— Парите са тук — отвърна мъжът и му показа малко куфарче.

— Остави го на земята — заповяда Бен. Непознатият се подчини и внимателно остави куфарчето. Секундата, в която отмести очи, беше достатъчна. Бен пусна ръката на Робърта и се стрелна напред. Сграбчи китката на мъжа, извъртя го с гръб към себе си и опря дулото на браунинга във врата му. — На колене!

Робърта гледаше с ужас оръжието в ръката на партньора си. Искаше да избяга, но краката й отказваха да помръднат. Тя гледаше как Бен притиска пистолета в тила на мъжа и сръчно го обискира. Кос поглед от негова страна беше достатъчен, за да разбере как се чувства. Намръщеното изражение на лицето му ясно й казваше: Остави ме да си свърша работата!

Плешивият беше дошъл добре подготвен. Във вътрешния джоб на якето му имаше зареден глок 19, който Бен без колебание хвърли в реката.

— Ще умреш заради това, Зарди! — мрачно изръмжа мъжът.

— Ти ли си Саул?

Мъжът запази мълчание. Беи го удари с ръкохватката на пистолета, притисна дулото в тила му и свали предпазителя.

— Ти ли си Саул? — повтори отчетливо той.

Плешивият простена, струйка кръв се плъзна по лъскавия му череп.

Робърта отмести очи.

— Н-не… Аз не съм Саул…

— Кой е Саул и къде мога да го открия?

Мъжът не отговори. Последва нов удар. Той се просна по корем на камъните и бавно се претърколи. В очите му имаше страх, но Бен моментално усети, че човекът насреща му е свикнал с подобно отношение.

— Ясно е, че нямам полза от теб — изръмжа той и насочи пистолета в главата на противника си. Нещо в очите му подсказа на мъжа, че в случая не става въпрос за блъф.