Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Не го познавам! — извика той с тон на човек, който има какво да губи. — Получавам заповеди по телефона!

— Той ли ти се обажда, или ти на него? Кой е телефонният му номер?

Плешивият знаеше номера наизуст и побърза да го каже.

Бен го наблюдаваше внимателно и се питаше какво да прави с него. Под разкопчаната яка на ризата се виждаха космати гърди и дебела златна верига. После, забелязал още нещо, Бен се наведе и дръпна ризата, продължавайки да притиска пистолета в челото му. Под бледата лунна светлина, отразена от водата, се очерта странна татуировка.

Древен меч с право острие и плоска ръкохватка, който приличаше на разпятие. Около острието беше увит флаг с надпис „GLADIUS DOMINI“.

— Какво е това? — попита Бен.

— Нищо — отвърна плешивият, свел за миг поглед към гърдите си.

— Божият меч значи — замислено каза Бен, после с рязко движение настъпи тестисите на жертвата си.

Онзи нададе неистов рев.

— За бога, недей! — изпищя Робърта.

— Мисля, че имаш желание да ми обясниш — изръмжа Бен и продължи да натиска, без да й обръща внимание.

— Добре, добре — изпъшка мъжът. — Само махни крака си!

По разкривеното му от болка лице избиха ситни капчици пот. Бен изпълни молбата му, но пистолетът остана притиснат в челото му. Мъжът изпусна въздишка на облекчение и се изпъна върху камъните.

— Аз съм воин на „Gladius Domini“ — промърмори той.

— Какво е „Gladius Domini“?

— Организация. Не знам нищо, аз само работя за нея… — Гласът му заглъхна.

— Воин на Бога, така ли? — попита Бен. — И в Негово име убиваш невинни хора?

Мъжът го гледаше и мълчеше.

— Приготви се за среща с Него — изръмжа Бен, отстъпи крачка назад и насочи пистолета в главата на жертвата си.

— Не! — изкрещя Робърта, изскочи от сянката на моста и се втурна към тях. — Какво правиш?! Не го убивай, моля те!

Бен прочете искрената молба в очите й, отмести пръст от спусъка и свали оръжието. Направи го против инстинктите си.

— Изчезвай! — изръмжа на плешивия той.

Човекът се надигна, притиснал слабините си с длани. Ризата му беше мокра от кръв и пот.

— Кой си ти, по дяволите? — изкрещя Робърта и заблъска с юмруци гърдите на Бен.

Забелязал червената точка, пробягала по лицето й, той я сграбчи за яката и светкавично я завъртя. Случи се миг преди куршумите, изстреляни от пушката с лазерен мерник оттатък реката, да започнат да рикошират в каменната основа на моста. Изстрелите бяха три, произведени в бърза последователност. Един от куршумите прониза челото на плешивия и кръвта плисна върху вцепенената от ужас Робърта. В следващия миг тя се озова на камъните, повалена от тежкото му тяло. Зарита панически, а от устата й излетяха отчаяни писъци.

Успял да засече врага по блясъка на изстрелите, Бен отвърна на огъня. Снайперистът нададе сподавен вик, тялото му напусна укритието и тежко шляпна в реката. Бойната карабина изтрака на камъните.

Други двама мъже тичаха по брега в тяхна посока. Един куршум свирна покрай ушите на Бен, друг звънна в каменната стена до него. Той вдигна пистолета.

Спокойно. Прицели се в центъра на мишената и натисни спусъка. Не мисли за нищо. Оръжието гръмна два пъти, в бърза последователност. Мъжете паднаха покосени, телата им се сгърчиха и застинаха. Черни петна върху камъните, осветени от бледите лъчи на луната.

Бен отмести трупа от Робърта и го изрита встрани. Специалният куршум беше отнесъл половината от главата на нещастника. Косата и дрехите на младата жена бяха подгизнали от кръв.

— Ранена ли си? — загрижено попита той.

Робърта с олюляване се изправи, облегна се на камъните и повърна. В далечината се разнесе вой на полицейски сирени, който бързо се приближаваше.

— Хайде, тръгваме! — подвикна Бен.

Тя не реагира. Без да губи нито секунда повече, той я прегърна през кръста и я повлече към стъпалата, от които се излизаше на улицата.

Горе тя изведнъж се съвзе и рязко се изтръгна от ръцете му.

— Робърта!

Но младата жена изобщо не го чу и хукна точно в посоката, от която идваше воят на сирените. Полицията всеки миг щеше да бъде тук.

— Махай се! — изкрещя тя и умело избягна протегнатите му ръце. — Не ме докосвай!

В дъното на улицата се появиха сини лампи. Лишен от избор, Бен се отказа от преследването. Дано полицията й предложи безопасност, въздъхна той. Изобщо не помисли за себе си, защото знаеше, че само след час щеше да бъде далеч от Париж, а вероятно и извън Франция. Хвърли последен поглед към бягащата жена, обърна се и хукна към паркираното наблизо пежо.