Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

На бюрото го чакаше кафяв плик, който съдържаше заключенията от графологичната експертиза. В предсмъртното писмо на Мишел Зарди били открити несъответствия с мострите, взети от апартамента му: списъци с покупки, напомнящи бележки, и недовършено писмо до майка му. Почеркът бил близък до оригинала, но предсмъртното писмо несъмнено било фалшификация. А фалшивото предсмъртно писмо винаги сочи в една-единствена посока, особено след като вече се знаеше, че жертвата не е натиснала спусъка.

Това означаваше само едно: Люк бе допуснал груба грешка, пренебрегвайки твърденията на доктор Райдър. Може би защото имаше много работа, а на душата му тежеше скорошната раздяла с Елен. Не е лесно да се бориш за една безнадеждна връзка и същевременно да се опитваш да попречиш на хората да се избиват, особено в град като Париж. Двете неща просто бяха несъвместими.

Но нямаше смисъл да си търси оправдания. Беше се издънил, и толкоз. Робърта Райдър бе замесена в нещо и той трябваше да разбере в какво.

Кой беше онзи тип, с когото се появи в нощта на убийството на Зарди? Имаше нещо странно във факта, че са заедно. Мъжът сякаш искаше да й попречи да говори. Не каза ли, че му е годеница? Но те не изглеждаха чак толкова близки. А и няколко часа по-рано Робърта Райдър беше признала, че живее сама.

Макар и неизвестна за Люк, ролята на този човек явно беше важна. Как му беше името? Доколкото си спомняше, той съвсем не остана доволен, когато Райдър го представи. Симон разгърна папката пред себе си. Ето го. Бен Хоуп. Англичанин, въпреки почти безупречния му френски. Налагаше се да го провери. Къде ли бе отседнал? Ще се наложи да претърси апартамента на Райдър. След последния развой на събитията едва ли щеше да има проблем със заповедта за обиск.

В коридора се сблъска с колегата си детектив Бонар, който изглеждаше уморен и мрачен.

— Току-що получих последната информация за престрелката, в която са убити полицаи — каза той.

— Хайде, казвай.

— Открихме свидетел. Един шофьор съобщил за двама души, които избягали от мястото на престрелката горе-долу по времето на инцидента. Мъж и жена, бели. Жената била млада, около трийсет, вероятно червенокоса. Мъжът бил по-възрастен, висок, с руса коса. Според свидетеля жената се опитвала да се изтръгне от ръцете на мъжа и била цялата в кръв.

— Рус мъж и червенокоса жена? — замислено повтори Симон. — Хм… Ранена ли е била жената?

— Вероятно не. Според нас това е същата жена, която пътните полицаи са прибрали, преди да бъдат убити. На задната седалка открихме следи от кръв, но тя се оказа на онзи тип под моста, на когото са му пръснали главата със снайпер.

— Къде е отишла жената?

Бонар безпомощно сви рамене.

— Нямаме представа. Сякаш се е изпарила. Или е избягала сама, или някой й е помогнал да изчезне оттам, и то дяволски бързо, преди нашите да стигнат на местопроизшествието.

— Прекрасно. С какво друго разполагаме?

— Страшна бъркотия — унило въздъхна Бонар. — Две от жертвите са ни познати. Присъди за въоръжен грабеж и други нарушения. Обичайните заподозрени, няма как да ги пропусне човек. Но в момента не знаем дали става въпрос за дрога или за нещо друго.

— Не мисля, че е дрога — поклати глава Симон.

— Има и още нещо — продължи колегата му. — Със сигурност ни липсва още един стрелец. В три от телата са открити деветмилиметрови куршуми. По всичко личи, че са изстреляни от едно и също оръжие: автоматичен браунинг с дълга цев. Това е единственото оръжие, което липсва от сцената.

— Ясно — кимна с пламнала глава Симон.

— За съжаление това не е всичко — продължи Бонар. — От събраните улики става ясно, че тайнственият стрелец с деветмилиметровия пистолет едва ли има нещо общо с обичайната улична измет. Кой може да улучи движещи се мишени от двайсет и пет метра, и то на тъмно? Ти? Аз със сигурност не мога… Оттук следва, че имаме работа със сериозен професионалист!

— Сигурна ли си, че е на нощното шкафче? — попита Бен, докато паркираше очуканото пежо на безопасно разстояние от жилището на Робърта.

Тя носеше на главата си бейзболна шапка, която той й бе купил, за да скрие дългата си коса.

— Там е, до леглото. Малко червено тефтерче.

— Чакай ме тук — заповяда той. — Ключът е на таблото. При най-малката опасност палиш и изчезваш! Ще караш бавно и ще спазваш знаците. Обади ми се при първа възможност и аз ще намеря начин да те открия.

Тя кимна. Бен слезе от колата, сложи си тъмните очила и бавно се отдалечи. Тя гледаше със свито сърце как пресича уличното платно и изчезва във входа.