Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Звучи ми като Ренфийлд от историята за Дракула — отбеляза Ана.

— Забележката ви е уместна, въпреки че все още не съм го виждал да яде мухи — отвърна психиатърът и всички се разсмяха. — Но той наистина е интересен случай. Дълбоко суеверен, истински религиозен фанатик. Открил го един селски свещеник недалеч оттук. Цялото му тяло е покрито с белези от рани, които сам си е причинил. Непрекъснато бърбори за демони и ангели и си въобразява, че е в Ада. Понякога и в Рая, разбира се… Рецитира на латински и демонстрира мания към безсмислени серии от числа, с които изписва стените на килията си.

— Но защо му давате средства за писане, доктор Льогран? — попита мадам Шаброл. — Не е ли опасно?

— Вече не му даваме, но той продължава да пише числата — въздъхна Льогран, поколеба са за миг и добави: — Със собствената си кръв, урина или изпражнения.

С изключение на Ана, всички около масата изглеждаха шокирани и отвратени.

— Явно този човек е много нещастен — отбеляза тя.

— Сигурно е така — кимна докторът.

— Но защо проявява желание да се обезобразява, Едуар? — сбърчи нос Анжелик. — Това е ужасно!

— Райнфелд демонстрира стереотипно поведение — отвърна Льогран. — Ще рече, че страда от болест, която наричаме обсесивно-компулсивно разстройство. Тя се предизвиква от хроничен стрес и фрустрация. В неговия случай става въпрос за някакво дългогодишно и напълно безплодно търсене.

— На какво? — любопитно го погледна Ана.

— Не сме много сигурни — сви рамене Льогран. — Изглежда обсебен от търсенето на скрито съкровище или на някаква тайна. Често срещана мания сред психичноболните. — На лицето му се появи усмивка. — През годините сме се грижили за доста търсачи на съкровища. Да не говорим за, общо взето, постоянния брой христосовци, наполеоновци и хитлеровци. Страхувам се, че тези хора не проявяват особена изобретателност в избора на самозаблудите си.

— Изгубено съкровище — промълви сякаш на себе си Ана, вдигна глава и замислено добави: — А вие казвате, че този човек е бил открит недалеч оттук?

— Не можете ли да му помогнете, Едуар? — попита Анжелик.

— Опитахме се — поклати глава Льогран. — Когато дойде при нас, го подложихме на психоанализа и трудова терапия. Дадохме му тетрадка, в която да записва своите сънища и кошмари. Но бързо открихме, че страниците са изпълнени с безсмислици. След известно време състоянието му се влоши и той отново започна да се самонаранява. Наложи се да му отнемем тетрадката и химикалката и да увеличим дозата на успокоителните. Страхувам се, че оттогава състоянието му продължава да се влошава и той потъва още по-дълбоко в това, което не бих нарекъл другояче освен лудост.

— Какъв ужас! — въздъхна Ана.

— Но вие винаги сте добре дошла в нашата скромна клиника — дари я с очарователната си усмивка Льогран. — Ако смятате, че една среща с Райнфелд ще помогне на вдъхновението ви, готов съм да я уредя, разбира се, в присъствието на охрана. При него не идва никой. Кой знае, може би едно посещение ще му се отрази добре.

Мозайката се подреждаше буквално пред очите на Люк Симон. Описанието на човека, който бе натикал засрамените му подчинени в килера на Робърта Райдър, съвпадаше абсолютно точно с външния вид на Бен Хоуп. Малко по-късно Симон получи рапорт за инцидента на железопътния прелез с лимузината мерцедес. Колата се оказа много подозрителна — с неизвестен собственик, фалшиви регистрационни табели и старателно изпилени номера на шасито и двигателя. Специалната обработка на централното й заключване сочеше, че е била използвана като автомобил за отвличане. Потвърждаваше го и фактът, че някой беше стрелял вътре в купето, очевидно опитвайки се да излезе.

Анализът на откритата в задната част гилза показа, че е стреляно със същия 9-милиметров пистолет, с който бяха извършени убийствата край реката. Но кой беше тайнственият стрелец? В изоставения на прелеза мерцедес ченгетата бяха открили и визитна картичка на Бенедикт Хоуп.

Но това не беше всичко. Участвалият в инцидента ситроен бе намерен на паркинга пред близкия крайпътен ресторант. Доказателствата за участието му бяха повече от убедителни: липсваща емблема на предната решетка, следи от боята на мерцедеса по купето, дори и калта по гумите му. Колата беше регистрирана на името на доктор Робърта Райдър.

След обстойния оглед на апартамента на Райдър опитните криминалисти откриха миниатюрна следа от кръв точно на мястото, на което според нея бе лежал неизвестният нападател. Явно „чистачите“ го бяха пропуснали. Симон поиска от лабораторията да направи рекордно бърз ДНК тест и да сравни резултатите с четката за коса и други лични вещи на Райдър. Оказа се, че кръвта не е нейна, но ДНК пробата съвпадна с тази на отвратителната находка в парка „Монсо“ — отрязана човешка ръка.