Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Робърта! — извика Бен, измъкна пистолета си от кобура и отвърна на огъня. Един от куршумите се заби странично в каросерията на беемвето, на двайсетина сантиметра от главата на дебелия. Робърта приклекна до Бен.

Трима от преследвачите побързаха да се скрият зад преобърнатата кола, а четвъртият пропълзя зад голям камък. В ръката си държеше пушка с къса цев. Изстрелът му проби покрива на пежото и Робърта извика от ужас. Бен се прицели и натисна спусъка. Три от куршумите вдигнаха прах около стрелеца, а четвъртият прониза ръката му. Той изпусна пушката и рухна зад камъка. Бен продължи да стреля, докато изпразни пълнителя. Тялото на нападателя потръпна и остана неподвижно. Бен механично бръкна в джоба си за нов пълнител и изведнъж осъзна, че всичките му амуниции са в раницата, а тя лежи на задната седалка.

Втори нападател изскочи иззад преобърната кола на преследвачите. В ръцете си държеше черен автомат „Инграм“ с дълга цев, разглобяем заглушител и гротескно голям пълнител. В следващия миг порой от куршуми забарабани по каросерията на пежото и попречи на Бен да стигне до вътрешността на купето. Другите двама нападатели излязоха иззад беемвето и предпазливо тръгнаха напред. Автоматът изстреля нов откос, куршумите разораха пръстта вляво от Бен. Лоша работа.

После инграмът внезапно млъкна и притежателят му трескаво се опита да презареди. Без да губи нито секунда, Бен се хвърли напред и издърпа раницата си от пежото. Миг по-късно щракна пълнителя, опря лакти в покрива и изстреля два куршума в гърдите на мъжа с автомата, който политна назад и вирна крака. Единият от двамата му колеги се обърна и хукна обратно към преобърната кола, а другият се отпусна на коляно и изпразни 9-милиметровия си револвер по посока на пежото.

Бен светкавично се сниши и куршумите свирнаха над главата му. Но един от тях все пак го улучи. Той бързо стабилизира стойката си и отвърна на огъня. Нападателят нададе вик на болка и рухна на земята, изпускайки пистолета.

Бен се олюля. Целият беше в кръв. Очите му се замъглиха. Пред тях изведнъж се появи небето, заобиколено от върховете на околните дървета.

Робърта го видя да пада, изкрещя „НЕ!!!“ и грабна пистолета, който се беше изплъзнал от пръстите му. Никога през живота си не беше стреляла, но браунингът се оказа лесен: просто го насочваш и натискаш спусъка. Последният стрелец надникна иззад беемвето и стреля по нея. Куршумът свирна покрай ушите й. Робърта стисна браунинга с две ръце и отвърна на огъня. Мъжът изчезна под водопад от счупени стъкла. Тя трескаво издърпа чантата си през прозореца на пежото и извика:

— Можеш ли да тичаш?

Бен простена, претърколи се по корем и бавно се надигна. Краката му бяха омекнали, коленете му се подгъваха. Екна нов изстрел, Робърта се извъртя и стреля напосоки. Куршумът улучи нападателя в бедрото, той изкрещя и падна зад колата, облян в кръв. Тя продължаваше да натиска спусъка, но браунингът мълчеше, отново останал без муниции. Раненият изпълзя иззад надупченото беемве, в ръцете му имаше двуцевка. Първият му изстрел пръсна външното огледало на пежото.

— Хайде, да тръгваме! — извика Робърта, хвана Бен за ръката и го повлече по стръмния склон, свършващ изненадващо над тесен селски път, по който бавно пъплеше натоварен със сено камион. Последните четири крачки изминаха тичешком, после Робърта скочи, без да изпуска ръката му. В продължение на една смразяваща дъха секунда двамата летяха в пространството и се стовариха в мекото сено.

Заобиколил с накуцване труповете на колегите си, мъжът с пушката се втурна след тях. Миг по-късно се изправи на ръба на урвата, от устата му излетя гневна ругатня, а очите му безпомощно проследиха камиона, който бързо се стопяваше в здрача.

Ядосан и уморен от дългото шофиране от Рим до Париж, Франко Боца най-сетне се добра до изоставената фабрика и изключи мотора на черното порше 911 турбо. Тримата мъже, които пазеха пребития Гастон Клеман, потръпнаха при вида на високата му, облечена в черно фигура. Нодон, Годар и Берже бяха наясно с репутацията на Инквизитора и се държаха максимално далеч от него, страхувайки се дори да го погледнат.

Още преди няколко часа Боца бе осъзнал, че едва ли ще има някаква полза от стария Гастон Клеман, който беше окачен с главата надолу на дебела верига, преметната през една от подпокривните греди. Голото му тяло беше неподвижно, а под него се беше събрала локвичка кръв. Върху ниска масичка наблизо лежаха прилежно подредените инструменти за изтезания.