Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Това е дълга и много странна история, отче — въздъхна Робърта. — Не съм сигурна, че разбирам, но ще направя всичко по силите си, за да ви обясня положението.

После тя му разказа за задачата на Бен, за опасностите, свързани с нейното изпълнение, за всичко, което се беше стоварило върху собствената й глава, за страховете й. Разказът беше несвързан може би защото беше уморена до смърт и цялото тяло я болеше.

— Сега разбирам защо отказахте лекарска помощ — кимна отец Паскал. — Страхувате се да не ви обвинят за тези престъпления. — Погледът му се спря на стенния часовник. — Става късно, дете мое. Изтощена си, имаш нужда от почивка. Ще спиш на канапето, което е много удобно. Вече ти донесох завивки.

— Благодаря, отче. Наистина съм уморена, но предпочитам да постоя при Бен, ако не възразявате.

— Наистина си му вярна приятелка — докосна рамото й свещеникът. — Очевидно си дълбоко привързана към него.

Тя смаяно го погледна, но замълча.

— Предлагам аз да бдя край него, за да можеш ти да се наспиш — добави с усмивка отец Паскал. — Днес не съм вършил кой знае какво — само нагледах кокошките и издоих Арабел, Господ здраве да й дава, а междувременно изслушах и две изповеди.

Паскал остана буден до късно, четейки Библията на светлината на свещта. Бен се мяташе и пъшкаше в леглото до него. Събуди се някъде към четири сутринта и тревожно попита:

— Къде съм?

— При приятели, Бенедикт — прошепна свещеникът, погали влажното му от пот чело и нежно го бутна обратно в постелята. — Намираш се в безопасност, спи спокойно. Аз ще се моля за теб.

Легнал по гръб, Бен се опита да свали краката си от леглото. Оказа се трудна работа, а болката в мускулите му беше толкова силна, че по челото му избиха капчици пот. В крайна сметка успя да стъпи на пода и бавно се изправи. Виеше му се свят. Дрехите му бяха грижливо подредени на близкия стол и той започна да се облича.

През прозореца се виждаха покривите на съседните къщи. Стръмните баири зад тях се очертаваха на фона на синьото небе. Стиснал зъби, той се прокле за допуснатите грешки. Беше стигнал до това положение, защото още от самото начало бе подценил опасностите. И ето го сега тук: откъснат от света, неспособен да се движи и да свърши нещо полезно, докато едно умиращо дете се нуждаеше от помощта му. Измъкна плоската бутилка от джоба си и отпи голяма глътка._ Слава богу, че поне това все още мога да правя._ Жалко, че нямаше цяла бутилка или, още по-добре, две.

После си спомни за дневника, сковано се наведе и го измъкна от раницата. Прелисти страниците, откри докъде беше стигнал и потъна в четене.

3 септември 1926 г.

Събитието най-сетне се случи: ученикът се опълчи срещу учителя си. Пишейки тези редове, аз все още чувам предизвикателните думи на Дакен в лабораторията. Изрече ги с пламнали очи и здраво стиснати юмруци.

— Не проявяваме ли егоизъм, учителю? — извика той. — Защо настоявате да запазим в тайна познанието, което може да помогне на толкова много хора? Нима не виждате ползата от него, нима не усещате начина, по който то ще промени света?

— Не, Никола — възразих аз. — Не проявявам егоизъм, а обикновена предпазливост. Прав си, тези тайни са изключително важни. Но те са и много опасни, за да бъдат разкрити пред всички. Според мен трябва да станат достояние на ограничен кръг посветени хора.

— Не виждам смисъл! — гневно извика Никола. — Вие вече сте стар, учителю. Животът ви е протекъл в търсене, но ако не използвате откритията си, значи е протекъл напразно! Защо не искате да помогнете на света?

— Ти си млад, Никола — отговорих аз. — Твърде млад, за да познаваш света, на който толкова много искаш да помогнеш. Не всички са с чисто сърце като теб. Много хора биха използвали тези открития, за да задоволят алчността и егоистичните си цели. И няма да извършат добро, а зло.

На масата между нас лежеше древният ръкопис в кожената си калъфка. Взех го и го размахах пред очите му.

— Аз съм пряк потомък на хората, създали тази мъдрост. Моите катарски прадеди са осъзнавали нейното изключително важно значение и са направили всичко възможно да я запазят в тайна. Те са знаели кой се интересува от нея и какво ще се случи, ако попадне в неподходящи ръце. А мнозина от тях са жертвали живота си за нея.

— Знам, учителю, но…

— Познанието, което имахме честта да придобием, съдържа в себе си огромна власт — прекъснах го аз. — А властта е опасно нещо. Тя корумпира хората и привлича злото. Затова те предупредих за отговорността, която носиш. Не забравяй, че се закле да запазиш тайната! — Замълчах за момент, поклатих глава и добавих: — Вече започвам да съжалявам, че я споделих с теб…