Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Времето, какво друго , въздъхна Бен, прелисти с досада няколко страници и се натъкна на записки от месец май 1926 г., които бяха чисти и ясни, недокоснати от влагата.

Сутринта, връщайки се от всекидневната си разходка по Рю Лепик, бях посрещнат от противна миризма, идваща от лабораторията. Хукнах надолу по стълбите, предчувствайки какво е станало. Отворих вратата и видях младия си асистент Никола Дакен сред облаци дим, резултат от глупавия му експеримент.

След като потуших пламъците и силната кашлица от дима премина, се обърнах към него.

— Предупредих те да не правиш това, Никола!

— Много съжалявам, учителю — виновно ме погледна той. — Но почти бях на път да успея!

— Тези експерименти са опасни! — продължих да го хокам аз. — Ти си изпуснал контрола над отделните елементи, а балансирането им е най-важното нещо при всеки химически експеримент!

— Нали сам казахте, че имам вътрешно чувство за баланс? — невинно попита той.

— Имаш, но само интуиция не стига! Ти си талантлив, приятелю, но има още много да се учиш. На първо място трябва да сдържаш младежката си импулсивност.

— Познанието се придобива толкова бавно! Искам да знам повече, да знам всичко!

Моят двайсетгодишен помощник често проявява изключителна арогантност, но не мога да отрека, че е много талантлив. За пръв път в живота си срещам толкова жаден за знания младеж.

— Нима очакваш, че с няколко урока ще ти налея в главата познанието и философията, събирани в продължение на три хиляди години? — търпеливо започнах аз. — Или опита, който съм трупал цял живот? Великите тайни на природата се усвояват бавно, стъпка по стъпка. Няма друг начин да овладееш наука като алхимията.

— Но у мен напират страшно много въпроси, учителю! — възрази Никола, заковал в лицето ми живите си черни очи. — Вие знаете толкова много! Мразя да се чувствам такъв невежа!

— И ти ще натрупаш познания, млади човече — успокоих го аз. — Но първо трябва да се научиш да сдържаш буйния си нрав. Никой не може да тича, преди да се е научил да ходи. За момента трябва да насочиш усилията си към изучаване на теорията.

Младежът ядосано се тръшна на един стол.

— Уморих се да чета дебели книги, учителю! Усвояването на теорията е хубаво нещо, но аз имам нужда от практика, от нещо, което да видя и да пипна! Трябва да повярвам в смисъла на това, което вършим!

Отвърнах, че го разбирам. И наистина се обезпокоих, че изучаването на теорията може да го отблъсне и да пропилее таланта му. Защото прекрасно знам колко пуст и безплоден е животът на учения, лишен от наградата на истинското откритие.

Замислих се за своята собствена награда. Дали ако споделя поне частица от това невероятно знание с Никола, ще задоволя изгарящото го любопитство?

— Добре — казах аз след дълго мълчание. — Ще ти покажа нещо повече, което го няма в книгите.

Младежът скочи, очите му възбудено заблестяха.

— Кога, учителю? Сега?

— Не сега — охладих ентусиазма му аз. — Не бъди толкова нетърпелив, млади момко. Но ще стане скоро, много скоро… — Вдигнах предупредително пръст и добавих: — Но трябва да запомниш едно, Никола. Никой на твоята възраст не е навлизал толкова дълбоко и бързо в алхимическото познание. Това е голяма отговорност и ти трябва да си готов да я поемеш. Тайните, които ще споделя с теб, трябва да си останат тайни. Ще те накарам да се закълнеш, разбираш ли?

— Готов съм да го направя още сега! — вирна брадичка Никола.

— Не бързай, помисли малко. Отвориш ли тази врата, никога повече няма да можеш да я затвориш!

В този момент в лабораторията влезе Жак Клеман и спокойно се зае да разчиства пораженията от експлозията. Никола излезе и той колебливо пристъпи към мен.

— Моля да ми простите, учителю. Знаете, че никога досега не съм оспорвал решенията ви, но…

— Кажи каквото мислиш, Жак — подканих го аз.

— Зная, че високо цените младия Никола — предпазливо започна той. — Той несъмнено е умен и надарен младеж. Но неутолимата му жажда за познания наподобява, как да кажа… Наподобява алчността, която някои хора изпитват към богатството. Мисля, че този огън е прекалено силен за него.

— Той е млад — отвърнах аз. — Ние също сме били млади. Какво се опитваш да ми кажеш, Жак? Бъди откровен с мен, приятелю.

Той се поколеба, после вдигна глава.

— Учителю, сигурен ли сте, че младият Никола е готов за това познание? Ще може ли да го понесе?