Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Не само художник, но и гениален инженер, архитект и изобретател — допълни Райдър. — Същото се отнася и за Джордано Бруно — разбира се, преди Католическата църква да го изгори на клада през хиляда и шестстотната година. — Тя се намръщи. — Аз проявявам интерес към алхимици като онези, които са поставили основите на модерната наука. Именно тя промени света. В това вярвам, към това е насочена и моята работа. — Замълча за момент, после добави: — Но вместо да си говорим общи приказки, по-добре да ви покажа нещо. Как възприемате буболечките?

— Буболечките ли?

— Насекомите. Някои хора изпитват ужас от тях.

— Възприемам ги съвсем нормално.

Робърта отвори двойната врата, от която някога вероятно се е влизало в килер или вграден гардероб. Вътрешността му беше запълнена със стъкленици, подредени на метални стелажи. В тях нямаше рибки, а мухи. По стените им лазеха хиляди тлъсти лъскави черни мухи.

— Господи! — неволно се дръпна Бен.

— Гадничко, нали? — жизнерадостно каза тя. — Моля, запознайте се с експериментите ми.

Две от големите стъкленици бяха маркирани с А и Б.

— В стъкленица Б се намира контролната група — започна обясненията си Робърта. — Това са най-обикновени мухи, хранени добре, но без да бъдат третирани по никакъв начин. В стъкленица А са експерименталните мухи.

— Какво правите с тях? — неспокойно преглътна Бен.

— Третирам ги с един препарат.

— Какъв?

— Все още няма име. Изобретих го или по-скоро го копирах от стари алхимически формули. На практика представлява обикновена вода, обработена по особен начин.

— Какъв по-точно?

— Специален — усмихна се тя.

— И какво става с мухите, които пият от тази вода?

— Точно това е интересното. Нормалната и добре хранена домашна муха живее средно шест седмици — такива са всички мухи, затворени в стъкленица Б. Но мухите в стъкленица А, в чиято храна се прибавя малко количество от споменатия препарат, живеят с трийсет процента по-дълго — някъде около осем седмици.

— Сигурна ли сте? — присви очи Бен.

— Тези там са трето поколение — кимна тя. — И резултатите са стабилни.

— Значи става въпрос за съвсем ново откритие?

— Да. Но това е само първата фаза на експеримента. Все още не знам на какво се дължи явлението и не мога да го обясня, но продължавам да работя. А когато получа крайния резултат, направо ще взривя научната общност.

Телефонът на Бен звънна и му попречи да зададе следващия си въпрос.

— По дяволите — възкликна той, докато го вадеше от джоба си, погледна я виновно и побърза да добави: — Извинете ме…

— Няма ли да отговорите? — вдигна вежди тя.

Той натисна бутона.

— Ало?

— Обажда се Лорио — представи се мъжки глас. — Оставили сте ми съобщение.

— Благодаря, че ме потърсихте, мосю Лорио — каза Бен и вдигна пръст по посока на Робърта, сякаш да й каже „това ще отнеме само минутка“. Тя сви рамене, отпи глътка кафе и вдигна някакъв документ от бюрото си.

— Ще ми бъде интересно да поговоря с вас — продължи гласът. — Какво ще кажете за едно питие довечера? Елате у дома.

— С удоволствие, мосю Лорио. Къде живеете?

Робърта захвърли документа, въздъхна и многозначително почука часовника си.

— Вила „Марго“, намира се в покрайнините на Бринанкур — едно селце отвъд Понтоаз. Съвсем близо е до Париж.

Бен бързо си записа адреса.

— Бринанкур — повтори той, търсейки начин да прекрати разговора, без да обиди Лорио, който по всяка вероятност разполагаше с важна информация. Като си влязъл в ролята на журналист, поне го прави както трябва , укори се мислено той.

— Ще изпратя кола да ви вземе — рече в слушалката Лорио.

— Много добре — отвърна Бен, продължавайки да драска в бележника си. — Довечера в девет без четвърт… Да… Изгарям от нетърпение… Благодаря, че се обадихте. Довиждане. — Изключи телефона, прибра го в джоба си и извинително се усмихна на Робърта. — Съжалявам, но нямаше как…

— О, няма проблеми — иронично отвърна тя. — И без това се чудя какво да правя.

— Говорехме за вашия препарат — напомни й той.

— Май да.

— Възнамерявате ли да правите експерименти с други животински видове, с хора?

— Все още не, макар че много ми се иска — поклати глава Райдър. — Представяте ли си какво би станало при положителен резултат? Продължителността на живота на един здрав човек ще се увеличи от осемдесет докъм сто и осем години! Но аз съм убедена, че това изобщо не е таванът.

— Но може ли вашият препарат да помогне на някоя от мухите, която е болна или умираща? — внимателно я погледна Бен.