Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Бен се обърна и го поздрави на перфектен френски за голямо учудване на Робърта.

— Тъкмо мислех да правя кафе — усмихна се тя. — Какво ще кажете?

— Благодаря, с удоволствие. Черно, без захар. Ще ми позволите ли да проведа един телефонен разговор?

— Разбира се. Мишел, кафе?

— Non, merci. Трябва да отскоча до магазина, за да взема малко риба за Лютен.

— Твоята котка се храни далеч по-здравословно от мен — засмя се Робърта и се зае да зарежда кафеварката.

Бен извади мобилния си телефон и набра номера на Лорио — издателят, за когото беше споменал професор Роуз. Насреща се включи гласова поща. Той остави името и номера си.

Мишел излезе, оставяйки ги сами в малката лаборатория.

— Значи искате да си поговорим за алхимията, така ли, Бен? — попита Робърта, отпивайки от горещото кафе. — Как научихте за мен?

— Чух за вас от професор Джон Роуз, който преподава в Оксфорд. Той има представа за вашата работа и смята, че можете да ми помогнете. — Бен замълча за миг, после излъга: — Разбира се, приносът ви за моята статия ще бъде отбелязан.

— Май ще е по-добре да не споменавате името ми — тъжно се усмихна тя. — В последно време то не е на мода в научните среди. Но ако мога да ви помогна, готова съм да го сторя. Какво искате да знаете?

— Търся допълнителна информация за постиженията на известни алхимици, например на Фулканели — подхвърли той с преднамерено небрежен тон и леко се наведе напред. — Кои са били, върху какво са работили, какви открития са направили, такива неща.

— Ясно! — Доктор Райдър заби поглед в лицето му. — Фулканели значи… А вие какво знаете за алхимията, Бен?

— Много малко — искрено призна той.

— Ясно — повтори тя. — Но преди да започнем този разговор, искам да знаете, че алхимията не се занимава единствено с превръщането на обикновени метали в злато!

— Наистина ли?

— Да. Не казвам, че теоретично е невъзможно, защото разликата между химическите елементи се крие само в определено количество енергийни частици, които могат да бъдат манипулирани. На теория е напълно възможно да се променя молекулярният състав — например като извадим един електрон от даден елемент и го прехвърлим в друг. Но за мен това не е алхимия. За мен превръщането на желязото в злато е по-скоро метафора.

— Метафора за какво?

— Помислете малко, Бен. Златото е най-солидният и неподлежащ на промени метал. То не корозира, не се покрива с патина. Изработените от злато предмети остават непроменени в продължение на хилядолетия. В сравнение с него желязото ръждясва и за нула време се превръща в прах. А сега си представете, че съществува технология, която стабилизира нестабилната материя и я предпазва от унищожение.

— Коя материя?

— Всякаква, говоря по принцип. Всичко във вселената се състои от една и съща материя. Според мен мечтата на алхимиците е била да открият онзи универсален елемент, който може да бъде изолиран в чист вид и да бъде използван да поддържа или възстановява безупречността на материята — на всякаква материя, а не само на металите.

— Разбрах — кимна Бен, докато си водеше бележки.

— Добре. Ако някой ден бъде създадена такава технология, нейните възможности ще бъдат наистина безгранични. Тя би била естествен антипод на атомната бомба, защото ще използва природната енергия не за разруха, а за съзидание. Като биолог се интересувам от потенциалния й ефект върху живите организми. Какво ще стане, ако успеем да забавим стареенето на живите тъкани, а защо не и да възстановим функциите на увредените?

— Ще разполагате с всемогъща медицинска технология.

— Така е.

— Наистина ли мислите, че са били на прав път? Възможно ли е да са създали нещо подобно?

— Знам какво си мислите — усмихна се тя. — Вероятно повечето алхимици наистина са били смахнати и отнесени старци, склонни да вярват в чудеса и магии. Но ако телепортираме в наше време хора, живели преди два века, те със сигурност биха възприели интернет, а дори и обикновения телефон като творения на дявола. В същото време е имало алхимици, които са се занимавали със сериозна наука.

— Например?

— Например Исак Нютон. Бащата на класическата физика е бил типичен представител на кабинетната алхимия. Част от великите му открития, използвани и до днес, със сигурност се базират на алхимически експерименти.

— Не знаех.

— Така е. Леонардо да Винчи е друга историческа личност, която се е занимавала с алхимически експерименти.

— Художникът?