Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Порталът на Страшния съд представляваше голяма арка в готически стил, украсена със сложни каменни гравюри. Под редицата светци се виждаха няколко скулптурни групи, съставени от различни фигури и символи. Според книгата на Фулканели именно те бяха носителите на скрития смисъл и съдържаха кода, който единствено посветените можеха да разчетат. За съжаление Бен не беше между тях и не можеше да разбере нищо. Явно не съм посветен, поклати глава той. Не ми трябва Фулканели, за да го разбера.

В центъра на масивния портал, точно под статуята на Христос, имаше кръгло изображение на жена на трон. В ръцете си тя държеше две книги — едната отворена, другата затворена. Фулканели твърдеше, че те символизират скритото и общодостъпното познание. Бен бавно огледа останалите фигури върху Портала на Страшния съд. Жена с жезъл в ръка, древният лечителски символ с увита около пръчка змия, саламандър, рицар с меч и щит с гравиран в него лъв, кръгла емблема с гарван. Може би наистина тези фигури носеха някакво скрито послание. Книгата на Фулканели го насочи към северния портал, наречен Портал на Дева Мария. Върху средната му част личеше каменен саркофаг с гравирани сцени от живота на Христос. Според книгата декоративният фриз по ръба на саркофага бе изпъстрен с алхимическите символи на златото, среброто, оловото и други вещества.

Но дали наистина бе така? За Бен те бяха само мотиви на цветя. Къде бе доказателството, че средновековните скулптори са вплитали скрита символика в творбите си? Той можеше да оцени красотата и изтънчеността на скулптурите, но не разбираше скритото им значение. Нима бе възможно те да помогнат на едно умиращо дете? Бен си даваше ясна сметка за проблемите, свързани с такава символика: всеки можеше да й придаде смисъла, който търсеше, без да разполага с каквито и да било конкретни насоки и указания. Гарванът можеше да е просто гарван, но търсещият скрит смисъл в него несъмнено щеше да го открие. Внушения за субективен смисъл, скрито значение и пожелателно мислене лесно можеха да се извлекат от други каменни гравюри, особено ако авторът им вече не бе между живите, за да ги потвърди или отхвърли. Това важеше и за всички конспиративни теории и култове, свързани със „скритото познание“. Твърде много хора отчаяно търсеха алтернативи на утвърдената историческа истина, сякаш реалните факти на отминалите времена и събития не бяха достатъчно задоволителни или забавни. Вероятно това се дължеше на желанието им да компенсират скучната истина за човешкото съществуване, да внесат допълнителна интрига в собствения си безцветен и монотонен живот. Около тези митове бяха възниквали субкултури, пресъздаващи миналото с лекотата, с която се променя филмов сценарий. От това, което беше успял да прочете за алхимията досега, Бен стигна до заключението, че тя не е нищо друго освен поредната алтернативна субкултура.

Вече започваше да съжалява за поетия ангажимент. Ако не бяха онези двеста и петдесет хиляди лири стерлинги от парите на Феърфакс в сметката му, положително щеше да се закълне, че някой си прави лоши шеги с него. Би трябвало още сега, в този миг, да излезе от огромната катедрала, да хване първия самолет за Англия и да върне парите на стария глупак.

Не, той не е стар глупак , веднага се поправи Бен. Той е отчаяният дядо на едно умиращо момиченце.

Рут.

Бен прекрасно знаеше защо е тук.

Седна да събере мислите си на една от дървените скамейки. Наоколо, на голямо разстояние един от друг, седяха още няколко богомолци. Отново разтвори книгата на Фулканели, пое си дълбоко дъх и извика в съзнанието си всичко, което беше успял да научи до момента.

Уводната част на „Загадките на катедралите“ беше добавена по-късно от един от последователите на Фулканели. В нея се споменаваше, че през 1926 г. алхимикът поверил някакъв материал (неизвестно какъв) на един от своите помощници, след което изчезнал безследно. Впоследствие много хора се опитвали да открият майстора алхимик, като в издирването се включила дори и международна разузнавателна агенция.

Да бе, как не. Това го пишеше и в повечето интернет сайтове, които беше прегледал. В тях се предлагаха още няколко версии на загадката „Фулканели“, които варираха според посещаемостта на сайта. Според някои Фулканели никога не бе съществувал, според други той бе обобщен образ на няколко различни индивиди и се бе превърнал в емблема на някакво тайно общество или братство, отдадено на окултизма. Трети поддържаха версията, че той все пак е съществувал. В един сайт се споменаваше, че Фулканели е бил забелязан в Ню Йорк няколко десетилетия след мистериозното си изчезване, когато би трябвало да е надхвърлил стоте.