Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Доктор Райдър от Париж — замислено повтори Бен.

— В един стар брой на „Сайънтифик Американ“ има цяла статия за скандала. Като се върна в института, ще го намеря и ще ти се обадя. Там може да фигурира и някакъв номер за контакт с Райдър.

— Благодаря, бих се радвал да се свържа с нея.

— Чакай, чакай — трепна Роуз. — Току-що се сетих. Ако ходиш в Париж, непременно трябва да се срещнеш и с Морис Лорио. Той е известен издател, който много си пада по езотеричните теми и непрекъснато публикува такива книги. С него сме добри приятели. Ето ти картичката му. Ако го видиш, поздрави го от мен.

— Непременно — обеща Бен и прибра картичката. — А вие наистина ми се обадете, ако откриете телефона на доктор Райдър. Много бих желал да се срещна с нея.

Разделиха се със сърдечно ръкостискане.

— Късмет в проучванията, Бенедикт — каза професор Роуз. — И дано да се видим пак, преди да изтекат още двайсет години.

На друго място, далеч от Оксфорд, двама души разговаряха по телефона.

— Името му е Хоуп — каза единият. — Бенедикт Хоуп. — Говореше на английски, със забързан и приглушен шепот, сякаш бе сложил ръка върху слушалката.

— Не се безпокой — уверено и спокойно отговори италианецът. — Ще се погрижим за него, както го сторихме и с другите.

— Там е работата, че този не е като другите — нервно просъска другият. — Той е специалист и може да ни създаде проблеми.

Пауза.

— Дръж ме в течение. Ние ще се погрижим за всичко.

Рим, Италия

Едрият мъж разтвори стария брой на „Сайънтифик Американ“ на предварително отбелязаната страница. Статията беше озаглавена „Квантовата наука през средновековието“ с автор доктор Робърта Райдър — американска биоложка на работа в Париж. Беше я чел още когато излезе, но сега я прочете отново, възприемайки я по съвършено нов начин след информацията, която беше получил.

Когато за пръв път попадна на нея, остана много доволен от отношението на редакторите на списанието към нея. На практика те я бяха разкъсали на парчета, отделяйки й специален уводен материал, който изобилстваше с обидни епитети и откровени подигравки. А на корицата бяха публикували карикатура на авторката. Разбира се, това отношение си беше откровено публично посичане, но какво друго можеше да очаква един млад и обещаващ учен, носител на редица престижни награди, който изведнъж започва да твърди безумни и необосновани неща за алхимията? Научната общност не можеше и нямаше да толерира подобни радикални твърдения, според които изследванията на алхимиците заслужават внимание и солидно финансиране, репутацията им на мошеници е напълно незаслужена и най-вероятно се дължи на международен заговор и именно те един ден ще предизвикат революция във физиката и биологията.

Оттогава мъжът внимателно следеше кариерата на доктор Райдър и с удоволствие констатира стремителния й провал. Тя беше напълно дискредитирана, научната общност й обърна гръб, поставяйки я в дълбока изолация. Особено доволен остана от новината за уволнението й от университета.

Но в момента съвсем не беше доволен, а ядосан и силно обезпокоен.

Проклетата жена отказваше да се предаде и да изчезне. Бе проявила неочаквана твърдост и решителност пред лицето на трудностите. Въпреки презрението на колегите си и почти пълната липса на средства бе продължила своите проучвания. И според информацията на източниците му беше успяла да се добере до нещо съществено. Не кой знае какво, разбира се, но достатъчно, за да пробуди тревогата му.

Умна е тази Райдър, въздъхна мъжът. Въпреки оскъдния си бюджет тя бе постигнала много повече резултати от неговия добре подбран и високоплатен екип. Това не можеше да продължава. Тя трябваше да бъде спряна, преди да е открила твърде много.

Ако вещите, които човек държи в банков трезор, показваха неговите приоритети, тогава Бен Хоуп със сигурност беше човек с елементарни потребности.

Съдържанието на касетата му в Парижката национална банка беше идентично с това, което държеше в още няколко банки, пръснати из цяла Европа — в Лондон, Милано, Берлин и Прага. То се изчерпваше с две неща, като първото от тях бяха пари в съответната местна валута. Сумата беше една и съща, достатъчна да осигурява свободното му придвижване за неопределен период от време. Най-големи бяха разходите му за хотели, транспорт и събиране на информация. В момента му беше трудно да определи продължителността на престоя си във Франция. Той хвърли кос поглед към хората от охраната на банката, които стояха в коридора пред стаичката за клиенти и прехвърли около половината от стегнатите пачки евро от касетата в старата си военна раница от избелял брезент.