Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Но откъде се влизаше в него? Провери всички врати, но не откри абсолютно нищо. Стаята отгоре се оказа спалня със солиден дъсчен под, без никакъв таен отвор. Къщата нямаше мазе, от което би могло да има стълба, завършваща с капак в тавана. Върна се във всекидневната и отново пристъпи към камината. Ако имаше някакъв достъп към мистериозната кухина, той трябваше да е някъде тук.

Запали осветлението и почука по стената. Навсякъде около камината звукът беше плътен, но вляво, на около метър от задния край на огнището, биеше на кухо. Мазилката обаче беше плътна. Опита да раздвижи дървената ламперия, надявайки се да открие някакъв скрит механизъм. Нищо.

Опипа овалната задна част на огнището, но и там нямаше нищо. Бен избърса саждите от пръстите си и каза:

— Не, непременно ще те открия!

Започна да изследва вътрешността на камината, опипвайки всяка извивка и издутина. Нищо. Нещата изглеждаха безнадеждни. Дъждът продължаваше да барабани по прозорците.

Отдръпна се крачка назад и направи отчаян опит да разсъждава трезво. Нищо не му идваше наум. Но кухината беше там, насреща. И той трябваше да проникне в нея. Ако нямаше вход, значи щеше да го пробие! Точно така, по дяволите!

Изскочи навън и отиде до малкия навес, залепен за къщата. Измъкна брадвата от пъна за цепене на дърва и се върна обратно. Застана пред стената с кухината, стисна дългата дръжка и замахна. Беше убеден, че няколко удара ще бъдат достатъчни. После изведнъж се спря.

Ами ако съм сбъркал?

Свали брадвата и хвърли виновен поглед към гарвана. Блестящото червено око го гледаше с разбиране.

Птицата изглеждаше като жива, сякаш всеки момент щеше да разпери криле и да литне насреща му. Бен опря брадвата до стената и плъзна ръка по гладките пера и издължената шия. Безумната идея му хрумна в мига, в който стигна до главата и докосна лъскавото око. Пръстът му рязко го натисна.

Не се случи нищо. Това би било твърде очевидно , въздъхна той, насочи фенерчето си към гарвана и отново започна да го разглежда. В един момент светлината се отрази в окото и го заслепи. Сякаш във вътрешността му имаше система от миниатюрни огледала, които фокусираха лъча и го отразяваха.

Подчинявайки се на внезапна мисъл, той отиде да изключи осветлението. Стаята потъна в мрак. Отново насочи фенерчето си в окото на гарвана, но този път отстрани.

Отразеният лъч достигна отсрещната стена и спря върху картината със стареца. Кръгчето светлина попадна точно върху недовършения щит, вдигнат пред гърдите му. Бен направи малка крачка натам, продължавайки да държи фенерчето насочено в окото на гарвана. Това, което видя, го накара да затаи дъх. Върху повърхността на щита ясно се виждаха очертанията на двойния кръг — идентичен на гравирания върху острието на ножа.

В главата му изплуваха думите на Антония, според които архитектът на къщата бил и бижутер. Умен е бил мръсникът! Какви невероятни усилия му е струвало да гравира символа върху миниатюрните огледала! Резултатът беше съвършено копие, изпипано до последния детайл. Но какво означаваше то?

Свали картината от стената и сърцето му подскочи. Зад нея имаше малък сейф. Отново запали лампите и се зае да го изучава. Какво ли имаше в него?

Сейфът беше от периода, в който бе построена и къщата. Стоманената му вратичка беше украсена с гравюри в стил ар нуво. В средата й имаше две стоманени шайби. Едната беше разграфена с числа, а другата с буквите от азбуката.

Странно , помисли си Бен. Обикновено сейфовете се отварят само с цифрова комбинация.

— Моля те, Господи, стига вече шифри! — полугласно простена той и измъкна тетрадката от раницата си. Между страниците й беше оставил листа с ключовете за дешифриране. Комбинацията за отваряне на сейфа трябваше да е някъде там. Но къде точно? Започна да я прелиства.

Седна с тетрадката върху коляното си и започна да прехвърля в главата си възможните комбинации. Най-напред опита с ДОМЪТ НА ГАРВАНА.

Започна да върти шайбите.

Вкарването на фразата му отне няколко минути. Уморен от напрежението, той се облегна и зачака. Не се случи нищо. Потисна въздишката на разочарование и опита с друга комбинация: СЪКРОВИЩЕТО НА КАТАРИТЕ.

Отново без успех. Така можеше да продължи до безкрай. Какво да прави? Очите му се спряха на брадвата, захвърлена на пода. Дали пък да не изкърти проклетата каса от стената и да опита да я пробие отзад с няколко изстрела? В главата му изплуваха думите на старши сержанта, който преди години беше водил обучението им в армията: Имаш ли съмнения, стреляй! Тази максима може би не е толкова лоша , поклати глава той. Но само при определени обстоятелства.