Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Това ли е оригиналът? — попита той, после се досети, че жената е сляпа, и побърза да добави: — Имам предвид камината.

— О, да — кимна тя. — Проектирана е лично от Корбю, който освен архитект е бил отличен резбар и бижутер.

Под гарвана имаше позлатен надпис с едър готически шрифт: HIS DOMUS…

— Тук е домът… — промърмори под нос Бен, после бързо довърши превода: — Тук е Домът на Гарвана.

Но какво означаваше всичко това? Защо тази къща се бе появила върху картата на Фулканели? Ясно е, че имаше причина. Но каква?

Той бавно огледа стаята. Очите му се спряха върху картината, окачена на противоположната стена. На нея беше изобразен старец в средновековни одежди. В едната си ръка държеше голям ключ, а с другата притискаше към гърдите си нещо като кръгъл щит. По устните на стареца играеше загадъчна усмивка, а повърхността на щита беше странно гола, сякаш художникът не бе успял да довърши картината си.

— Не ми казахте името си, мосю — обади се домакинята.

Бен побърза да се представи.

— Вие сте англичанин? Много ми е приятно, Бен. Аз съм Антония.

Жената замълча за момент, после добави:

— Много съжалявам, но ще ви помоля да си вървите. Заминавам за няколко дни при сина си в Ница. Таксито ще дойде всеки момент.

— Благодаря за гостоприемството — любезно отвърна Бен, въпреки че направи неволна гримаса.

— Радвам се, че открихте мястото — усмихна се Антония. — Надявам се да намерите това, което търсите.

Бен седна сред дърветата, от които се виждаше долината с къщата на Льо Корбюзие. Последните думи на Антония му се сториха странни. Надявам се да намерите това, което търсите. Но той беше споменал, че търси Дома на Гарвана, нищо повече. И го беше намерил. Освен това търсене звучеше прекалено конкретно за човек, който е обърнал внимание на някаква къща, отбелязана върху стара карта.

Може би съм прекалено мнителен , въздъхна той. А може би сляпата жена знаеше нещо, което не желаеше да сподели. Тук ли се криеше отговорът на загадката? Ако не бе така, това означаваше край на цялото разследване. За нищо друго не можеше да се залови.

Нощта бързо настъпваше, вятърът се усили. Над дърветата се събираха черни облаци. Далечен тътен предупреди за приближаваща се буря. Тежка дъждовна капка намокри протегната му длан, последвана от втора, трета… Когато светлините на колата най-сетне изскочиха от завоя и поеха по частния път към вилата, бурята вече вилнееше с пълна сила. Прозорците на вилата угаснаха. Антония излезе и шофьорът с чадър в ръце й помогна да се настани в колата. Потърсил убежище под клоните на стар дъб, Бен гледаше как таксито потегля. Изчака червените стопове да изчезнат в гората, вдигна яка и тръгна през поляната.

Движеше се тихо и предпазливо покрай оградата, без да обръща внимание на пороя. Водата, стичаща се от улуците в задната част на къщата, бързо наводняваше цветните лехи, превръщайки ги в кални локви. Блесна светкавица, последвана от оглушителен грохот. Той вдигна ръка и избърса водата от очите си.

Мракът настъпи с бързината, с която черните облаци препускаха над долината. Той включи фенерчето, прикрепено под дулото на пистолета. Задната врата смътно се очерта в синкавия лъч. Обикновената ключалка отстъпи още при първия опит и минута по-късно той вече беше в къщата. Светлината на фенерчето заподскача от стая в стая, образувайки дълги сенки. Бурята бе в разгара си. Поредната светкавица беше необичайно ярка и продължителна, а последвалата гръмотевица сякаш разтърси къщата из основи. Но той успя да се ориентира и няколко секунди по-късно се озова в стаята с камината. Лъчът на фенерчето освети гравюрата на гарвана. На тъмно той изглеждаше още по-жив, червеното му око проблясваше на светлината.

Бен спря и се опита да мисли логично. Какво всъщност търсеше? Нямаше отговор на този въпрос. Беше повярвал на инстинкта си, който го доведе дотук, пред символа на гарвана. Дъждът продължаваше да барабани по стъклата на прозорците. Той напрегнато оглеждаше камината. Изведнъж му хрумна неочаквана мисъл, която го накара да се втурне навън, без да обръща внимание на бурята.

Гледана отвътре, камината изглеждаше изградена във външната стена. Бен се изправи сред наводнените цветни лехи, избърса водата от лицето си и вдигна фенерчето. Да, точно така! Коминът се издигаше на цели три метра навътре в покрива, а не над външната стена, както би трябвало да се предполага. Докато беше вътре, не пропусна да отбележи, че най-близкият прозорец бе на около метър от ъгъла на стаята. Но оттук разстоянието между него и задния край на къщата беше почти четири метра. Мокър до кости и треперещ от студ, той се втурна обратно в къщата. Ако това не бе плод на някаква ексцентрична архитектурна идея, зад камината със сигурност имаше голяма кухина. Едва ли ставаше въпрос за изолация, тъй като широчината й беше около три метра. Коридор? Или гардероб, вграден в стената на съседната стая?