Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Ушите му доловиха някакъв шум и той рязко се завъртя. Бен Хоуп стоеше на десетина метра от него.

Нямаше време дори да посегне към пистолета си. Дулото на браунинга бавно се насочи в гърдите му. Планината отвърна със звучно ехо на двата изстрела, произведени в бърза последователност. Боца отхвръкна назад. Ръцете му се разпериха като на парцалена кукла, тялото му се олюля на ръба на скалата. Бен хладнокръвно се прицели и стреля още веднъж. Боца се улови за гърдите, в очите му проблесна дива омраза. В следващия миг изчезна.

Измина още един час, преди Бен да навлезе в гористата долина отвъд върха. Седна да си поеме дъх върху паднало, покрито с мъх дърво и сведе поглед към леките си обувки, които почти се бяха разпаднали. Войнишки ботуши щяха да ми свършат доста по-добра работа , помисли си той. Целите му крака бяха в рани.

Вдигна глава и се огледа. Не, това не може да е мястото , реши той въпреки показанията на картата и компаса. Наоколо нямаше нищо забележително. Дива, недокосната от човешки крак природа.

Очите му се спряха на бялата къща, сгушена между дърветата в противоположния край на долината. Непосредствено зад нея започваха стръмните склонове на висок планински връх. Бен въздъхна. Преди да потегли насам, не знаеше на какво ще попадне, но очакваше развалини, тайнствен кръг от нарочно подредени камъни или нещо подобно. Съвсем не беше готов да приеме, че Домът на Гарвана може да се окаже модерна вила с плосък покрив, която нямаше нищо общо с каменните къщи на Лангедок. По всичко личеше, че е построена скоро, най-много преди няколко години. Това обаче не й пречеше да се вписва в околността по лесен и някак магически начин — сякаш стоеше там от векове.

Бен спря пред високия портал и надникна по посока на къщата.

— Ало? Кой е там?

През красивата, добре поддържана градина към него приближаваше жена. Беше висока и слаба, може би наближаваше шейсет. Бен забеляза тъмните очила и бастуна, с който опипваше пътя пред себе си. Жената предпазливо тръгна по пътеката към портала, а усмивката й беше насочена някъде над рамото му.

— Възхищавам се на красивата ви къща — каза Бен на сляпата жена.

— Интересувате се от архитектура, така ли? — усмихна се жената.

— Да — каза Бен. — Бих ви помолил за чаша вода. Слизам от планината и съм много жаден…

— Но разбира се — кимна жената. — Влезте, моля. Внимавайте с резето, защото заяжда.

Бен я последва по покритата с каменни плочи пътека. Прекосиха просторно преддверие и влязоха в модерно обзаведена кухня. Жената отвори хладилника и извади бутилка минерална вода.

— В шкафа до вас има чаши, обслужете се сам — предложи му тя, седна до масата и го изчака да изпие две големи чаши.

— Много сте любезна — рече Бен. — Идвам чак от Рен-льо-Шато, защото търся Дома на Гарвана…

— Вече сте го намерили — сви рамене жената. — Това е Домът на Гарвана.

— Не може да бъде! — възкликна Бен. Къщата бе съвременна и нямаше как да попадне в алхимически ръкопис, който е поне на осемдесет години. — Вероятно бъркам нещо — каза той. — Къщата, която търся, е стара. — Изведнъж му хрумна нещо. — Може би къщата е построена на мястото на друга, отпреди векове?

— Не, това е оригиналът — засмя се жената. — Къщата е много по-стара, отколкото изглежда. Строена е през хиляда деветстотин двайсет и пета година и носи името на архитекта си.

— Кой е той?

— Името му е Шарл Жанере, но е по-известен като Льо Корбюзиѐ. Наричали са го Корбю.

— Домът на Гарвана — бавно кимна Бен.

На френски corbeau означаваше гарван. А въпреки модерния си вид къщата е била построена малко или повече по времето, когато Фулканели е изготвял ръкописа си. Нещата започваха да придобиват смисъл. Може би все пак беше попаднал на точното място.

— Защо търсите Дома на Гарвана? — любопитно попита жената.

— Правя едно историческо изследване — механично прибягна до обичайната си версия Бен. — За този дом се споменава в няколко стари документа, а аз реших да отскоча насам, защото и бездруго съм в района.

— Искате ли да ви го покажа? — попита жената. — От доста време очите ми не са наред, но всичко е в главата ми.

Тръгнаха на обиколка из къщата. Жената вървеше напред, почуквайки с бастуна си.

В просторната всекидневна имаше огромна камина с красиви дървени орнаменти, която изобщо не беше в тон с останалото обзавеждане — скромно и почти аскетично. Бен си приближи към нея. Орнаментите бяха много красиви, изработени от истински майстор, но той беше привлечен от нещо друго. Върху каменната облицовка над камината беше издълбан кръг с гарван в средата — абсолютно същият като в ръкописа на Фулканели и на катедралата „Нотр Дам“. Очите му бавно се плъзнаха по твърдите пера, извитите нокти и хищния клюн. На мястото на очите светеха червени стъкълца, наподобяващи рубини.