Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Насам, дами и господа — подкани ги гидът. — Предстои ни да се запознаем с тайнствената църква. Подобно на всички църкви от средновековието тя е ориентирана в посока изток-запад, а подът й има формата на кръст. Олтарът е…

Бен влезе през тесния портал заедно с групата английски туристи, които зяпаха ярко изписаните стени. Непосредствено до входа се издигаше живописната скулптура на рогат дявол с облещени очи. Над него висяха четири ангела, обърнати с лице към олтара.

— Тази страховита фигура олицетворява демона Асмодей — продължи обясненията си гидът. — Той е пазител на тайните и скритите съкровища.

Тълпата възбудено зашумя, но Бен вече беше наясно, че няма да чуе нищо ново. Обърна се и излезе навън, гневно подритвайки изпречило се на пътя му камъче.

Селцето беше кацнало на върха на стръмен склон, от който се разкриваше чудесна гледка към околните планини. Западният му край свършваше до назъбена скала, отвъд която зееше дълбока пропаст. Бен стъпи на ръба на скалата, хвърли поглед към хълмовете и долините далеч под себе си и с въздишка запали цигара, скривайки огънчето на запалката между дланите си. Къде ли е сега Робърта? — запита се той. От години не беше изпитвал толкова болезнена самота.

Върху далечните хълмове насреща белееха развалините на древни крепостни стени. Виждаха се и две селца с каменни къщи. В дълбоката долина под краката му се виждаше трето, което според пътеводителя носеше името Еспераза. Той неволно се усмихна. Надежда , също като неговото фамилно име. Вдигна поглед към развалините на далечния хоризонт, после отново разгледа картата. Това трябваше да е Кустоса…

В главата му нахлу споменът за подобна панорама. Двамата стояха на билото на стръмния хълм над вилата, от който се разкриваше панорамна гледка към долината. Спомни си какво му беше казала тя: местоположението на древните крепости, гледано от точното място, ще разкрие важна тайна на онзи, който успее да разгадае скрития им смисъл.

— Какво се опитваше да ми кажеш, Ана? — полугласно промърмори той, докато очите му продължаваха да оглеждат хоризонта. Фулканели, катарите, изгубеното съкровище — очевидно между тях имаше връзка. Дали алхимикът бе открил някъде по тези места древния ръкопис и златното разпятие? Затова ли Узберти бе избрал за щаб на тайната си организация именно тази част на Южна Франция?

Продължи бавната си разходка из селцето, влачейки крака по прашните улици. Недалеч от църквата видя малко кафене, в което се продаваха сувенири и пощенски картички. Помещението беше почти празно, а ароматът на кафе му се стори съблазнителен. Настани се на една масичка в дъното и отпи глътка от горещата течност, опитвайки се да подреди мислите си. Какво, по дяволите, означаваше всичко това? Измъкна тетрадката на Райнфелд от найлоновия плик и нетърпеливо я прелисти. Очите му отново се спряха на странния стих, изписан върху една от страниците.

Това може би бяха мислите на един възпален от безсъние мозък, а може би бе лъч светлина в мъглата на алхимическите загадки. Изведнъж в съзнанието му проблесна мисъл, ослепителна като светкавица. Трескаво прелисти тетрадката и намери страницата с двойния кръг, който беше гравиран и върху кинжала. Догадката му се оказа вярна — разликата между този знак и онзи на разпятието беше гарванът, обхванал и двата кръга. Ако Райнфелд е направил точно копие на оригинала, значи Фулканели умишлено го бе добавил там. Това без съмнение имаше скрит смисъл, но какъв?

Гарванът пази една неизказана тайна.

Отново разгледа символа на следващата страница, на която същият гарван се появяваше заедно с думата DOMUS. Домът на Гарвана.

Седна и направи опит да се съсредоточи. Една хипотеза: Домът на Гарвана — независимо какво представляваше в действителност — се намираше в центъра на точно определена геометрична фигура. Възможно ли бе тази фигура да представлява реално място? Което, както беше предположила Ана, да съществува реално в определен планински район със средновековни руини?

На пръв поглед идеята изглеждаше пълен абсурд, но всъщност беше логична.

Отново насочи вниманието си към текста. Стените на този храм не могат да бъдат разрушени.

Кои стени, какъв храм? Съдейки по многобройните развалини в околността, едва ли ставаше въпрос за каменни стени. Армиите на кръстоносците бяха проявили педантична последователност при разрушаването на крепостите и църквите на еретичния враг.