Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

CHERCHEZ A…

ТЪРСИ В…

Само последната дума отказваше да придобие смисъл. Тя би могла да бъде RHEDIE, WHEDIE, WHEDAE, RHEDAE или напълно лишени от логика алтернативи, като например CHJKE.

Бен замислено се почеса по главата. Търси в… Контекстът недвусмислено подсказваше, че загадъчната трета дума трябва да бъде географско или някакво друго наименование. Търси някъде… Разгърна картата, но за свое голямо разочарование не откри нищо. После изведнъж си спомни, че във фоайето на пансиона продават туристически пътеводители, скочи и хукна надолу по стълбите. Броени минути по-късно се върна с един от тях, който покриваше цялата област Лангедок. Седна на масата и нетърпеливо отгърна на индекса, но за съжаление не откри нищо, което да се доближава до имената в кодирания текст.

— Мамка му! — изръмжа той и запрати безполезната брошура към стената. Тя се отвори във въздуха, отскочи назад и събори вазата с цветя над камината. — Мамка му! — окончателно се вбеси той.

После в главата му се появи една мисъл, която бързо прогони раздразнението. Кодовете, които Райнфелд постоянно повтаря по време на записа! Дали отговорът не се криеше в тях? Рязко отвори бележника и започна ново подреждане на петте букви. Когато видя крайния резултат, на лицето му изплува доволна усмивка.

KLAUS

В крайна сметка Райнфелд беше успял да разбие кода. Горкият човечец. Лудостта му най-вероятно е била предизвикана от безсилието да научи останалото. Сега вече можеше да разбере какво е изпитвал германецът.

Стана, събра парчетата от счупената ваза, вдигна цветята и избърса локвичката вода от пода. После от устата му излетя сподавена ругатня. Но, разбира се! Божичко, какъв съм идиот! Захвърли всичко и грабна раницата си. От нея измъкна фалшивата средновековна карта на Лангедок, която доскоро беше висяла в рамка на стената на Ана. Разгърна красиво изписания пергамент и го разстла върху масата.

Не след дълго откри местността и я сравни със съвременната карта. Нямаше никакво съмнение. Старото име на средновековното селище Рен-льо-Шато на трийсетина километра от Сен Жан беше именно Реде (Rhedae). Юмрукът му се стовари върху масата. CHERCHEZ A RHEDAE внезапно придоби нов и съвсем конкретен смисъл: ТЪРСИ В РЕН-ЛЬО-ШАТО.

Според пътеводителя много хора били убедени, че легендарното катарско съкровище е скрито именно в Рен-льо-Шато или околностите му.

Докато пресичаше каменистите хълмове, Бен си припомняше прочетеното в новия пътеводител. Името на селото му беше смътно познато от някакво телевизионно предаване, но той нямаше представа, че това заспало доскоро място се беше превърнало в една от най-сензационните туристически атракции в Южна Франция. Важен център за търсачите на свещени съкровища и чудотворни магии , пишеше в пътеводителя. Рен-льо-Шато излъчва една особена тайнственост, която привлича като магнит любителите на паранормалните явления — от вярващите в окултното и кабалистичните знаци, до изследователите на НЛО и загадъчните кръгове в житните поля.

Тайнствеността на Рен-льо-Шато бе свързана с историята на един човек на име Беранже Сониер — скромен селски свещеник. През 1891 г., по време на ремонт на старата селска църква, той открил четири стари пергамента, запечатани в дървени тръби. Според мълвата, те датирали от 1244 до 1780 г. и помогнали на Сониер да се добере до ревниво пазена тайна. Никой не знаел какво точно открил Сониер, но скоро след това той се превърнал от просяк в милионер. Откъде е получил парите остава загадка. Според някои източници той открил приказното съкровище на катарите — огромно количество злато, което еретиците скрили от поробителите още през XIII век. Други твърдят, че съкровището не е било злато и скъпоценности, а тайната за древно познание, която Сониер запазил срещу щедро заплащане на Католическата църква.

През 80-те години на миналия век слуховете за несметното съкровище се разпространили като горски пожар и въпреки оскъдните факти съвсем естествено предизвикали трескав интерес към забутаното сред планинските хълмове селце. Така се породил култът към всичко, свързано с Рен-льо-Шато. Всяко лято там се стичаха тълпи от търсачи на съкровища, хипита и обикновени авантюристи. Туристическият бизнес в областта Лангедок процъфтяваше.

Малко след Куиза Бен напусна шосето и колата пое по тесен виещ се планински път. След четири километра диви пущинаци той се озова в Рен-льо-Шато.

Църквата се намираше на няколко метра навътре от единствената улица, скрита зад висока ограда от ковано желязо. Модерният туристически център до нея ярко контрастираше с каменните къщи на средновековното селце. В момента бе в ход поредната туристическа обиколка. Отегчен гид крачеше начело на тълпа окичени с фотоапарати туристи. Бен незабелязано се присъедини към тях и установи, че са англичани.