Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Легна по гръб и с удоволствие се изпъна под завивките. После отметна една къдрица от челото си и протегна ръка да го докосне. Но Бен го нямаше до нея. Сигурно беше слязъл долу.

Остана да лежи известно време, унесена в приятна дрямка. Ужасът от отвличането й се превърна в далечен спомен, сякаш беше част от друг живот или полузабравен кошмар. Какво ли е чувството да си в Ирландия, на брега на морето? Никога през живота си не беше живяла край море.

Постепенно се събуди напълно и се запита къде може да е Бен. Не усещаше аромат на прясно сварено кафе, къщата тънеше в сънна тишина, нарушавана единствено от песента на птичките в дърветата отвън. Спусна крака на пода и бавно тръгна да събира дрехите си, пръснати из цялата спалня и част от стълбището. Пресните спомени предизвикаха нова усмивка.

Той не беше долу и не приготвяше закуската. Тя тръгна да обикаля малката вила, викайки го по име. Къде ли се бе запилял?

Тревогата я връхлетя едва когато видя, че вещите му ги няма, а също и колата пред къщата. После зърна бележката на кухненската маса. Не беше нужно да я прочете, за да узнае съдържанието й.

Очите й се насълзиха. Седна на масата, стисна глава между дланите си и заплака.

Чувстваше се, че наближава есента. Курортното селище Палавас-ле-Фло беше опустяло. Малкото туристи на плажа бяха предимно германци и англичани. Бен седеше встрани от тях, отправил взор към далечния хоризонт. Мислеше за Робърта, която вече трябваше да е потеглила към родината си, където щеше да е в безопасност.

Той си тръгна още на разсъмване след любовната нощ. Не биваше да допускаш това , въздъхна той. Не беше честно спрямо нея. Чувстваше се ужасно, че й беше признал чувствата си въпреки предварително взетото решение да се измъкне рано, докато тя още спи.

Призори, малко преди да тръгне, седна да й пише. Не беше истинско писмо. Искаше да й каже толкова много неща, но това само би увеличило мъката от раздялата. До бележката остави пачка банкноти, които щяха да й стигнат да замине незабавно за Америка. Събра нещата си и тръгна към вратата, но изведнъж се спря.

Не можеше да си тръгне просто ей така. Отстъпвайки пред желанието си да я зърне за последен път, той предпазливо пое нагоре по скърцащите стълби. Застана до леглото и дълго я гледа как спи. Косата й се беше разпиляна по възглавницата, гърдите й равномерно се повдигаха и отпускаха. Наведе се и внимателно отмести малко кичурче, паднало над окото й. После неволно се усмихна на щастливото, почти детско спокойствие върху спящото й лице. Ужасно му се прииска да я сграбчи в прегръдките си, да я целува, да я поглези, поднасяйки й закуската в леглото. Копнееше да останат заедно, да бъдат щастливи.

Но това беше невъзможно. Беше непостижима мечта. Съдбата му беше в друга посока._ Мъжете като нас са вълци единаци_, беше казал Симон. Искаме да обичаме своите жени, но само ги нараняваме.

Неохотно се обърна към стълбите. В момента вече мислеше единствено за изпълнението на мисията си. Феърфакс чакаше, малката Рут — също.

Стана и се насочи към пансиона, който се намираше на метри от плажа. Влезе в стаята си, седна на леглото и вдигна слушалката.

— Да смятам ли, че властите вече не ме издирват?

— Официално това никога не се е случвало, Бен — засмя се Симон. — Намерението ми беше да те разпитам и нищо повече.

— Демонстрираш намеренията си по доста странен начин, Люк.

— Неофициалният ми отговор е „да“ — стана сериозен Симон. — Свободен си да отидеш където пожелаеш. Ти изпълни своята част от уговорката, аз също ще изпълня моята. Марк Дюбоа вече си е у дома, а „Gladius Domini“ е обект на официално разследване. Половината от членовете й са арестувани за убийства, отвличания и още цял куп съпътстващи обвинения. По тази причина ще забравя някои неща, които са пряко свързани с теб. Надявам се, че разбираш за какво говоря.

— Разбирам и ти благодаря, Люк.

— Вместо благодарности гледай да не ми създаваш повече неприятности. Ако ми кажеш, че още днес напускаш Франция, ще се почувствам наистина щастлив.

— И това ще стане.

— Говоря сериозно, Бен. Порадвай се на последните хубави дни, иди на кино, мързелувай на плажа. С други думи, опитай се да бъдеш обикновен турист. Но ако разбера, че пак си забъркал някоя каша, няма да се отървеш, приятелю!

Симон остави слушалката и се усмихна. Въпреки всичко Бен Хоуп му харесваше.

Вратата зад гърба му рязко се отвори и в кабинета влезе детектив с оредяла рижа коса.