Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— О, сержант Моран — обърна се да го погледне Симон.

— Добро утро, инспекторе. Извинявам се за безпокойството, но не знаех, че още сте тук.

— Тъкмо си тръгвам — погледна часовника си Симон. — При мен ли идвате, сержант?

— Не, инспекторе — отвърна Моран и се насочи към шкафа за документи до стената. — Трябва да потърся едно досие. — Пръстите му сръчно започнаха да прехвърлят картончетата в най-горното чекмедже.

— В такъв случай ще тръгвам — кимна Симон, плесна го приятелски по рамото и взе куфарчето си.

Моран го изчака да изчезне зад завоя на коридора, върна чекмеджето на мястото му, затвори внимателно вратата и вдигна слушалката.

— Искам телефонния номер, с който е проведен последният разговор по тази линия — нареди на дежурния оператор той. Записа номера, усмихна се и прекъсна връзката. Веднага след това го набра, изчака да се свърже и каза: — Извините, сбъркал съм номера.

Набра трети номер. Насреща прозвуча дрезгав шепот.

— Обажда се Моран, имам информация за вас. Обектът е отседнал в хотел „Марина“ в Палавас-ле-Фло.

Бен седна на масата, отпи глътка кафе и разтърка очи.

— Хайде, Хоуп, време е за работа — каза полугласно той и придърпа записките си. — С какво разполагаме дотук?

Отговорът на въпроса не беше обнадеждаващ. Няколко несвързани фрази, куп въпроси без отговор и никакви конкретни насоки. Информацията му беше недостатъчна. Беше изтощен от безсъние, с празно съзнание след безкрайните бягства, чертаене на планове и отчаяни опити да реши загадъчното уравнение. А сега, когато най-после получи възможност да се съсредоточи, пред очите му непрекъснато изплуваше лицето на Робърта. Косата й, очите й, походката й… Начинът, по който се смееше и плачеше. Не можеше да я прогони от съзнанието си, не можеше да запълни огромната празнота в душата си.

Цигарите му пак бяха на свършване. Измъкна плоската бутилка от джоба си, за да установи, че и тя явно е полупразна. Понечи да развинти капачката, после се спря. Не! Остави я на масата и я побутна по-далеч от себе си.

Продължаваше да тъне в догадки относно безразборно нахвърляните букви и цифри, запълващи девет от страниците на тетрадката. Взе химикалка и с тежка въздишка започна да ги записва по реда на появата им.

I. N 18

II. U 11 R

III. 9 Е 11 E

IV 22 V 18 А 22 V 18 A

V 22 R 15 O

VI. 22 R

VII. 13 А 18 Е 23 A

VIII. 20 R 15

IX. N 26 O 12 I 17 R 15

Изписани с нормален почерк, те още повече приличаха на шифър. Но какво означаваха? Познанията му по криптография бяха достатъчни, за да си даде сметка, че подобен код изисква ключ. Разузнавачите и шпионите най-често прибягваха до произволно избран текст от някоя книга. Първите двайсет и шест букви от съответния ред можеха да отговарят на буквите от азбуката, на цифри или на двете заедно. Разчитането им можеше да стане както в прав, така и в обратен ред. Съществуваха различни варианти на шифъра, най-често с коренно противоположен смисъл. Ако човек знаеше заглавието на книгата, страницата и точния ред в нея, разшифроването на текста бе елементарно. Но ако не разполагаше с подобна информация, усилията му бяха обречени. За съжаление Бен нямаше представа какъв може да е ключът за този шифър. Фулканели би могъл да използва всяка книга или текст, всеки език, който е владеел — френски, английски, италиански и латински, или пък да прибегне до произволни комбинации помежду им.

В сравнение с това, срещу което се беше изправил Бен, прословутата игла в купа сено му се струваше детска игра. После изведнъж се сети за записа на разговора на Ана с Клаус Райнфелд. Лудият бе изричал буквите и числата горе-долу в същата последователност, а самият той си ги беше записал.

Скочи, прерови джобовете си и намери малкия бележник. Оказа се, че Райнфелд беше повтарял до безкрай една и съща поредица от букви и числа. Но те липсваха в неговата тетрадка. Дали това означаваше, че Райнфелд е повтарял кода, за да го запомни? Ана беше споменала, че докато изреждал комбинацията, той постоянно броял на пръсти. Същото правел и когато повтарял другата фраза… Но каква беше тя? Някаква алхимическа сентенция на латински. Бен уморено затвори очи и напрегна паметта си.

Но тази фраза я има някъде в тетрадката! — внезапно си спомни той, прелисти мазните страници пред себе си и откри изрисувания с мастило алхимик, наведен над димящ котел. Фразата беше изписана върху страничната част на котела: IGNE NATURA RENOVATOR INTEGRA. В огъня се обновява природата.

Докато рецитирал тази фраза, Райнфелд броял на пръсти. Да не би…? Бен се наведе и бързо преброи буквите. Двайсет и шест. Точно толкова, колкото съдържа азбуката. Възможно ли е това да е ключът? Взе лист хартия и написа фразата. После подреди буквите от азбуката над думите, а под тях изписа числата от 1 до 26. Изглеждаше прекалено просто, но той все пак реши да опита. Бързо откри, че всяко от числата в шифъра отговаря само на една буква, но поради многократното повторение на буквите във фразата значението на кода можеше да бъде различно. Използвайки кода, той дешифрира първите две думи на секретното послание-N-18/U 11 R.