Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— А какво ще стане после? Може би ще нанесете самостоятелен удар върху исляма?

— Само в случай че не успеем да окажем достатъчно натиск върху хората, които определят външната политика на Съединените щати — усмихна се Узберти. — А също и върху разузнаването и армията. Тогава ще повторим това, което е направила Църквата преди столетия, изпращайки кръстоносците срещу ордите на Саладин и останалите мюсюлмански владетели. Казано иначе, ще започнем нова Свещена война!

— Ако правилно ви разбирам, това означава Трета световна война — замислено промълви Бен. — Провокирането на джихад между християнството и обединените сили на исляма ще доведе до унищожението на света, Узберти!

Италианецът решително махна с ръка.

— Ако такава е Божията воля, кръв действително ще се пролее! Neca eos omnes. Deus suos agnoscet.

— Избий всички, Бог ще разпознае своите — преведе Бен. — Говорите като жесток тиранин, Узберти.

— Стига приказки! — изсъска архиепископът. — Дай ми ръкописа!

— Не е у мен — спокойно отвърна Бен. — Нима допускаш, че ще го взема със себе си? Едва ли си толкова наивен, Узберти!

Лицето на италианеца потъмня от притока на кръв.

— Къде е? — извика той. — Предупреждавам те да не ме разиграваш!

Бен погледна часовника си.

— В момента се намира в ръцете на един от моите сътрудници. Той очаква да му се обадя в един и половина. Ако това не се случи, има нареждане да го изгори.

Узберти механично погледна часовника на бюрото си.

— Времето изтича, архиепископ. Ако ръкописът изгори, ти ще загубиш всичко.

— А ти ще загубиш живота си!

— Вярно е. Но моята смърт е нищо в сравнение с твоето безсмъртие.

Узберти грабна телефона и му го подаде.

— Хайде, обади се! — изсъска той. — Иначе ще умреш, но преди това ще получиш възможност да чуеш писъците на Райдър. Инквизитора умее да удължава агонията.

Бен също го умееше. Изчака до последния момент, принуждавайки Узберти да се изпоти от напрежение.

— По-бързо! — извика архиепископът и пъхна слушалката в ръцете му с побеляло лице.

Бен равнодушно сви рамене.

— Добре. А след това ще получиш отговор на предложението си.

Набра няколко цифри с леко докосване на сребристите бутони. Номерът се изписа на дисплея, а над него светна надпис „набери“. Пръстът му надвисна над последната цифра, очите му се повдигнаха към напрегнатото лице на Узберти.

— Ето го и отговорът на твоята оферта — тихо, но отчетливо промълви той.

Узберти изведнъж разбра, че нещо не е наред, и в очите му се появи ужас.

Без да отмества очи от лицето на Узберти, Бен натисна последния бутон и се вслуша в бързия ритъм на автоматично набраните цифри.

Телефонният сигнал беше приет от шест безжични приемника, пръснати на различни места в сградата на „Gladius Domini“. Те бяха свързани с шест моментално действащи електрически детонатора, които активираха електронно прикрепените към тях пластични експлозиви с големината на юмрук. Половин секунда по-късно сградата се разтърси от силния взрив. Колите в подземния паркинг се подпалиха и експлодираха като мощни допълнителни бомби. За миг луксозната приемна стана на пепел, огромно огнено кълбо се разля по коридорите като втечнена лава. Мъже с пламтящи дрехи панически се разбягаха, крещейки от ужас. Прозорците на първия етаж се пръснаха на хиляди късчета. Компютрите и апаратурата в лабораторията бяха изпепелени за броени секунди.

Узберти замръзна на място, уплашен до смърт от люлеенето на пода под краката си. Ударната вълна сякаш изсмука въздуха от кабинета. Бен скочи и се стрелна към парализирания от ужас италианец. В същия момент вратата се отвори с трясък и охраната нахлу в помещението заедно с гъстите облаци дим, идващи от коридора. Първият от въоръжените мъже умря на място, пронизан от металния крак на стола, който Бен заби в гърлото му. Скорпионът му изтрака на пода. Откосът, изстрелян от втория, пръсна на парчета стъкления плот на бюрото. Бен се претърколи и сграбчи падналия автомат. Деветмилиметровите куршуми надупчиха стената и гърдите на бодигарда, който се свлече с изкривено от болка лице.

Но Узберти изчезна. Стъклената врата на аварийния изход леко се поклащаше. Тежки стъпки разтърсваха металната конструкция на аварийната стълба отвън.

Бен хукна към коридора. Сега най-важното беше Робърта. Той се насочи се към асансьора и в движение набра още една комбинация на мобилния си телефон. Влетя в кабината, натисна бутона за надолу и с подскок се хвана за стоманената рамка на люка над главата си. Увисна с едната ръка, а с другата отмести капака и придърпа торбичката, която беше скрил на покрива на кабината. Скочи долу и я отвори. В същия миг асансьорът се разтърси и спря. Той излезе и натисна копчето за набиране върху светещия панел на телефона. Малкият заряд пластичен експлозив взриви централното електрическо табло и сградата потъна в мрак.