Бен усети как главата му се замая. Нима тайнственият приятел на Дакен с прозвището Александриеца щеше да се окаже нацисткият лидер Рудолф Хес?!
Очевидно доволен от реакцията му, Узберти продължи:
— Нацистката партия проява интерес към алхимията далеч преди войната. Тя се надява, че с нейна помощ ще може да изгради могъщия Трети райх. Създаден е секретен научноизследователски институт, наречен Завод 164, в който се правят опити за алхимическо преобразуване на материята чрез промяна в честотата на трептенията.
— Но как алхимията би могла да помогне на Третия райх? — учудено попита Бен.
Узберти се засмя и издърпа едно от чекмеджетата пред себе си. В ръката му проблесна нещо.
— Мистър Хоуп, представям ви тайната на Фулканели — такава, каквато я е споделил с ученика си Никола Дакен — тържествено обяви той и постави тежкия предмет на бюрото пред Бен.
Кюлчето злато мътно проблесна под светлината на настолната лампа. Върху едната му страна беше гравиран пречупен кръст, върху който бе кацнал двуглав орел.
— Шегувате се! — стреснато се надигна Бен.
— Нищо подобно, мистър Хоуп. Производството на алхимическо злато е било основната цел на Завод 164.
— От обикновен метал?
— Главно от железен окис и кварц — отвърна Узберти. — Обработката е ставала по методите, които Дакен е споделил с Хес. Вероятно разбирате, че нацистите са се добрали до това изключително научно откритие благодарение на неблагоразумието на нашия приятел Фулканели.
— И са успели, така ли? — недоверчиво попита Бен.
— Доказателството е пред вас — усмихна се Узберти. — Според непубликувани нацистки документи през хиляда деветстотин двайсет и осма година избрани членове на партията са присъствали на производството на алхимическо злато в Завод 164 в околностите на Берлин. По време на Втората световна война заводът е разрушен, като вината се хвърля на бомбардировките на Съюзническата авиация. Никой не може да каже със сигурност какво количество злато е било произведено през тези години. Според мен то е било значително.
— Нима намеквате, че нацистите са се финансирали с алхимическо злато?
— Не намеквам, а го твърдя с абсолютна сигурност — отвърна Узберти и положи ръка върху кюлчето. — Милионите кюлчета като това, открити от Съюзниците след края на войната, а и милиони други, които все още не са открити, не са направени от претопените бижута и златни пломби на избитите в концлагерите евреи — както пише в историческите книги. Дори шест милиона евреи концлагеристи не биха могли да предоставят толкова много злато. Този мит е създаден от Съюзниците, за да се скрие истината. Хитлер е произвеждал алхимическо злато, а те са се страхували, че разгласяването на този факт ще дестабилизира световната икономика.
— Чувал съм какви ли не конспиративни теории, но тази е най-добрата! — засмя се Бен.
— Смейте се колкото искате, мистър Хоуп. Но не е далеч времето, когато и ние ще започнем да произвеждаме алхимическо злато. Представяте ли си за какво несметно богатство става въпрос?
— По всичко личи, че и в момента не сте лишени от средства — отбеляза Бен. — Операцията сигурно ви струва цяло състояние.
— Ще се изненадате, ако чуете имената на някои наши инвеститори — усмихна се Узберти. — Сред тях фигурират мощни международни корпорации, но моите планове изискват наистина огромно финансиране.
— Като плановете на Хитлер?
— Хитлер е имал своите мечти, аз също — сви рамене архиепископът.
Бен замълча, опитвайки се да осмисли чутото.
— Надявам се, че вече разбирате защо се нуждая от ръкописа на Фулканели — продължи Узберти, крачейки напред-назад пред тъмния прозорец. — Разрушаването на нацисткия завод за злато ни лишава от няколко важни подробности, с които да завършим производствения цикъл. Вярвам, че ключът се крие в ръкописа. А и това не е единствената тайна на Фулканели… — Очите му се забиха в лицето на Бен. — Когато старият глупак разбрал, че тайната за производството на злато е попаднала в ръцете на Хес и колегите му, бил обзет от паника. И решил да изчезне, отнасяйки със себе си втората голяма тайна, която тъй и не споделил с ученика си Дакен. Мисля, че именно тя се съдържа в този ръкопис.
— Продължавайте.
— Мистър Хоуп, вие вероятно разбирате, че за укрепването на „Gladius Domini“ са ми нужни две неща: богатство и време. Но аз съм на петдесет и девет години и няма да живея вечно. Не искам трудът на живота ми да отиде в ръцете на някой, който най-вероятно ще го разпилее. Искам да контролирам нещата поне още петдесет години, а дори повече. Искам да видя плановете си осъществени.
Читать дальше