Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Ами ако стените на храма въобще не са били от камък? И никога не са били замисляни като такива? Възможно ли бе те да са били очертани от невидим геометричен проект на местността, достъпен само за доблестни и вярващи, които са били посветени в тайната? Кръстоносците дори не биха подозирали за съществуването на подобен храм. Защото неговите стени са били невидими и той на практика е бил един виртуален храм. Предположението беше толкова невероятно, че главата му се замая.

Всъщност ставаше въпрос за географска карта. Независимо от това, което се криеше под наименованието Дом на Гарвана, той бе разположен в нейния център и явно служеше за маркер на нещо, което можеше да донесе големи неприятности. Тайно алхимическо съкровище? Може би, защото Узберти бе обсебен от идеята да го открие. Нацистите също. По всяка вероятност и онези, които бяха планирали и осъществили изтребването на катарите.

Умът му бясно препускаше. Бен измъкна пътната карта от раницата си и я разгърна върху масичката. Показалецът му се заби в Рен-льо-Шато. Това беше точката, към която го беше насочил Фулканели. Търсенето трябваше да започне именно оттук, от самото сърце на региона, което най-вероятно криеше и тайната на изгубеното катарско съкровище.

Бен извади молив и изтегли няколко черти от точката, обозначаваща Рен-льо-Шато. За линийка използва ламинираната корица на менюто. Пред очите му бавно се оформи чертеж на региона, който му беше странно познат.

Сен Сермен — Антюнак — Ла Пик — Бугарак.

Куиза — Льо Безю.

Еспераза — Рен-льо-Бен.

Плюс още дузина имена. Съвършено правите линии стигаха до близките църкви, села и крепостни развалини, като всички преминаваха през мястото, на което се намираше в момента: сърцето на Рен-льо-Шато. Странното откритие доказваше, че е на прав път. След още десетина прави линии пред очите му се оформи гъста мрежа, обхващаща целия регион.

В кафенето влизаха и излизаха хора, но той не ги забелязваше. Кафето му изстина. Погледът му не се отделяше от странния лабиринт, който бавно се оформяше под молива. Един час по-късно пред очите му се появи идеален кръг, обхващащ четири църкви в района: „Ле Созил“, „Сен Фериол“, „Гранес“ и „Кустоса“. С огромно смайване установи, че пресичащите се линии образуват шестоъгълна звезда в рамките на кръга и докосват първите две църкви. В средата на първия кръг лежеше Еспераза — селцето в долината под Рен-льо-Шато.

Така изтече още един час. Персоналът на кафенето започна да се чуди докога странният клиент с молив ръка ще заема масичката в дъното. Но Бен не им обръщаше внимание, забравил всичко на света. Върху картата бавно се очерта и вторият кръг. Ръката му вече се движеше уверено. В центъра на този кръг се оказа селце на име Лавалдийо — Божията долина. Двата кръга бяха абсолютно еднакви по размер, разположени диагонално върху картата в посока северозапад-югоизток. Начерта още няколко линии и смаяно поклати глава. Алхимическият символ бавно изплува пред очите му — сложен и точен до съвършенство.

Двата южни лъча на хексаграмата в кръга на Еспераза опираха в „Ле Созил“ и „Сен Фериол“, а двата западни лъча на пентаграмата в кръга на Лавалдийо опираха в „Гранес“ и „Кустоса“. Първата линия свързваше Перол, Бланшфор и Лавалдийо и на практика представляваше южният лъч на звездата, който опираше в края на кръга Лавалдийо. И накрая, друга права линия оформяше източния лъч, свързващ Лавалдийо с един по-отдалечен замък на име Арки.

Бен се облегна и огледа разчертаната карта. Все още не можеше да повярва на това, което се разкриваше пред очите му. Двойните кръгове със звездите бяха завършени, превръщайки се в перфектна по своята геометрия диаграма — във виртуалния храм върху евтината пътна карта.

Цивилизацията, създала това чудо много преди Фулканели да попадне на него, несъмнено бе притежавала огромни познания по топография, геометрия и математика. Тя беше използвала невероятна по своята сложност логистика, за да разположи този модел в планинската местност, да не говорим за преодолените трудности, свързани с изграждането на храмове и цели населени места върху точките, маркирани от двата невидими кръга. И всичко това с единствената цел да маскират мястото, където бе скрито някакво тайнствено послание? Какво познание заслужаваше толкова усилия?

Може би имаше шанс да го открие, тъй като вървеше по стъпките на Фулканели. Оставаше да намери централната точка, за да стигне до точното местоположение на това, което бе открил алхимикът. Достатъчно беше да начертае двата последни диагонала. Пресечната им точка във формата на издължен X маркираше центъра.