Скотт Мариани - Конспирацията „Моцарт“

Той нанесе слепешката нов ритник и чу как Глас изохка от удара. Вкопчени един в друг, двамата паднаха на дъното на потъващата моторница. Глас беше отгоре и го сграбчи с две ръце за гръкляна, като се опитваше да го удави.

От устата на Бен изригнаха мехурчета, докато пръстите му отчаяно се опитваха да освободят гърлото му от желязната хватка. Но Глас беше чудовищно силен, докато силите на Бен го напускаха. Нямаше да успее да се освободи. Щеше да се удави.

Той сграбчи кутретата на двете облечени в черни ръкавици ръце, изви ги назад и ги прекърши едно по едно: хряс-хряс — първо лявото, после дясното.

С нечовешки писък на болка Глас пусна гърлото му. Ръцете на Бен замахнаха изпод водата и юмрукът му се заби в остатъците от носа на другия.

Ролите бяха разменени — изведнъж Бен се оказа отгоре, Глас отдолу. Потънал до кръста в надигащата се вода, той прикова с колене врага си към пода на лодката. Като го стискаше за гърлото, удари с все сили главата му в назъбения ръб на продънения корпус. Усети как нещо изхрущя. Повтори удара. Ново хрущене, и водата в лодката се примеси с кръв.

Джак Глас не беше лесен за убиване. Но този път Бен нямаше да остави работата си наполовина. Не искаше да чува от други, че Глас е мъртъв. Искаше да го види със собствените си очи. Удари го отново.

— Ти я уби! — ревеше той, докато удряше. — Ти я уби!

Водата в лодката се покачи с още две педи. Въртящият се във въздуха пропелер се потопи отново, вдигайки пръски и пяна. Накрая и двете лодки потънаха окончателно и Бен се озова във водата, размахвайки ръце и крака, за да се задържи на повърхността. С обувки и костюм това никак не беше лесно.

Внезапно главата на Глас изплува над водата на по-малко от метър встрани; устата му пое жадно въздух, зъбите му бяха оголени като на вампир.

Бен отново потопи главата му под ледената вода, но Глас се изскубна и изплува.

Бен го удари с юмрук в лицето и го натисна надолу, като този път постави ръка на темето му, за да не може да подаде глава над водата. На повърхността се появи струйка мехурчета. Глас размахваше ръце и крака, но движенията му се забавяха.

Бен го задържа още малко под водата.

Постепенно съпротивата отслабна, мехурчетата станаха по-редки.

Бен не го пускаше.

Едната ръка на Глас се подаде навън. Ръкавицата беше изпаднала. Обгорените му пръсти бяха свити, сякаш се опитваха да сграбчат нещо във въздуха. После ръката цопна безжизнено във водата.

Бен усети как тялото на Глас постепенно се отпусна, докато накрая течението го понесе встрани. Стори му се, че единственото здраво око му намигна. Устата се отвори и от нея изскочи едно мехурче, издигна се на повърхността и се пукна. После още едно, по-малко.

След това мехурчетата престанаха. Лицевите мускули се отпуснаха. Ръцете бяха разперени встрани, пръстите сгърчени и безжизнени. Окото беше вперило невиждащ поглед в небето.

Бен пусна трупа и го проследи с поглед, докато се загуби в сенките.

Сирената на полицейската моторница се приближаваше. Лъчи на електрически фенерчета кръстосваха повърхността.

Глас беше изчезнал. Бен държеше глава над ледената вода, като едва движеше ръце и крака, вперил поглед в мрачните дълбини. Почувства, че тялото му се вцепенява.

Сети се за Лай, своята красива съпруга. Усети как болката го обзема.

Обърна се и заплува към кея.

Тъй като на младини съм изучавал класическо пиано и през целия си живот съм се интересувал от музика, винаги живо ме е интригувала историята на Моцарт и съм си мислил, че загадъчните обстоятелства около неговата смърт биха могли да послужат за добър сюжет на роман.

През последните двеста години са изказани безброй предположения относно истинските причини за смъртта на Моцарт. Официалното и, както изглежда, непробиваемо медицинско становище е, че е починал от остра ревматична треска и че теорията за неговото отравяне е „напълно неоснователна“.

Случаят е приключен, така ли? Според мен, не.

В действителност не е нужно да се рови много надълбоко, за да се заключи, че официалната версия за събитията далеч не е единствената възможна. През годините са били излагани най-различни медицински хипотези, но самият факт, че съвременните медицински архиви са толкова откъслечни и непълни, прави доста съмнително твърдението, че „Моцарт в никакъв случай не е отровен“. Истината е, че никой не може да си позволи да твърди това с такава категоричност.

Модерната медицина удобно пропуска твърдото убеждение на Моцарт, че са му дали aqua toffana — смес от три смъртоносни отрови: арсеник, олово и беладона. Тази безцветна водоразтворима формула без вкус и мирис носи името на зловещата италианска отровителка от XVII век Джулия Тофана, която я продавала на жени уж като козметичен продукт, но всъщност като удобно средство да се отърват от нещастни бракове, като я сипват на съпрузите си.