Скотт Мариани - Конспирацията „Моцарт“

Водата тихо се плискаше в бреговете на канала. Той забързано куцукаше напред. През носещата се във въздуха мъгла забеляза сводестия мост. Няколко каменни стъпала водеха надолу, под свода. Глас слезе по тях, залитайки несигурно. Бяха хлъзгави. Над повърхността на водата старите каменни зидове бяха обрасли със зеленикавочерен мъх.

Малката лодка беше привързана под моста и се поклащаше леко в сянката му. Той се качи и запали извънбордния мотор, който загъргори припряно. Глас стисна кормилото, издърпа въжето и се оттласна от брега. Обърна лодката и потегли, оставяйки след себе си запенена бразда. Неколкостотин метра по-нататък щеше да подмине Пиаца Сан Марко и да поеме към откритите пространства на залива.

И след това щеше да изчезне. Трябваха му само пет минути.

Затихващият в далечината шум на извънбордния двигател отекна в ушите на Бен. Той стигна до сводестия мост. Сърцето му биеше като чук, дробовете го боляха от тичането. Във водата едва различи последните вълнички от браздата на лодката, които тъкмо се удряха в обраслите с мъх стени на канала.

Продължи да тича. Виждаше само едно-единствено нещо. Сетивата му бяха изострени, мозъкът му беше фокусиран докрай. По-късно, когато скръбта и болката го затиснеха, щеше да бъде различно. Болката щеше да бъде страшна, не се и съмняваше. Но сега в съзнанието му нямаше място за това.

Глас положително беше в онази лодка. Нямаше къде другаде да е избягал. Ако излезеше от тесните канали в открити води, можеше още веднъж да изчезне като дим.

Лъч светлина проряза мъглата. Чу се рев на мощен двигател с два пропелера. Корпус от фибростъкло се блъсна леко с гумените си буфери в стената на канала. Бен тръгна по посока на шума.

Собственикът на моторницата беше млад мъж на трийсетина години, добре облечен, с поддържана външност. Имаше вид на човек, който обича да кара бързи лодки, гордее се с притежанията си, но и полага грижи за тях. Когато видя Бен да изплува от мъглата, се вкамени.

— Трябва ми лодката ти — каза Бен на италиански. — Като си свърша работата, ще ти я върна.

Мъжът не възрази. След секунди пропелерите на моторницата разпениха водата и Бен се понесе по тъмния канал.

Стигна до устието на канала. Глас бе изчезнал. В мъглата уличните лампи мъждукаха, а отраженията им примигваха върху водната повърхност като далечни звезди. Напред се ширеше непрогледна тъма, кръстосвана от стотици невидими кораби, всеки поел по своя път. Дори в студената зимна нощ акваторията на Венеция си оставаше оживен морски път.

Бен подкара моторницата в открити води. Изведнъж мъглата се сгъсти и той не виждаше на повече от няколко метра пред себе си. Водата беше черна; ледената мъгла щипеше кожата му. Лодката се движеше по инерция.

От Глас нямаше и следа.

Някъде в далечината се чу рев на извънборден двигател и плясък на вълнорез, който пореше повърхността на водата. Ярка светлина го заслепи и той неволно вдигна ръце, за да закрие очите си.

Ударът за малко не го изхвърли от моторницата.

Лодката на Глас се вряза с носа си в неговата, като почти я разцепи на две. Двата изтърбушени корпуса се сляха под прав ъгъл в някаква абсурдна плаваща маса. Пропелерът на Глас се подаваше от водата и двигателят виеше на празен ход.

И тогава Джак Глас се хвърли като диво животно към Бен. Юмручен удар изкара дъха му и го запрати на дъното на моторницата. Почти в несвяст, той видя едрата фигура на Глас, надвесена над него.

Двете вкопчени една в друга лодки се въртяха в тесен кръг от пропелерите на по-голямата. Моторът на по-малката ревеше на пълни обороти, перката й свистеше във въздуха. През разбития корпус на моторницата бързо проникваше вода. След секунди тя заля гръдния кош на Бен, който лежеше по гръб на дъното. Потъваха бързо в ледените води на Канале Гранде.

— Мислех да те оставя да поживееш още малко — изрева Глас, надвиквайки се с двигателя. — Но явно съм сгрешил.

Бен с мъка се опитваше да си поеме дъх. Глас се наведе, сграбчи го за яката на коженото яке и го вдигна на крака. Обгорялото му лице беше разкривено като някаква гротескна маска на светлините на лодката.

Изведнъж широкото, набраздено от белези чело се стрелна към лицето на Бен, който с последни сили избегна удара, като в същото време заби коляно в слабините на Глас.

Глас залитна назад, но не падна.

— Искаш да ме заболи, а? — изрева той. — Не ме е страх от болка! — И той отново се хвърли с цялата си тежест срещу Бен, като го изблъскваше назад към оголения, бясно въртящ се пропелер на лодката. Ушите на Бен запищяха от неистовия вой на малкия мотор, усети въздушната струя от лопатките върху бузата си. Остра болка проряза цялото му тяло, когато перката се вряза в рамото му.