Скотт Мариани - Конспирацията „Моцарт“

Прекалено е многолюдно , каза си той. Нямаше работа тук. Мъжът бързо се отдалечи, бутна още една врата и тръгна по червения килим. Този коридор щеше да го отведе до мястото, което търсеше. Декоративни растения във високи саксии бяха наредени на равни разстояния покрай стените; между тях в двете посоки имаше множество врати. Откъм края на коридора се зададе красива жена с жълта рокля, която разговаряше оживено с двама мъже. Той се шмугна в някаква стаичка, където в единия ъгъл имаше мивка, а в другия — кофи и парцали. Притвори вратата след себе си, като наблюдаваше през процепа кога тримата ще се махнат.

После излезе от стаята на чистачките.

— Какво правите тук? — сепна го нечий глас.

Мъжът бавно се обърна. Разпоредителят беше с близо педя по-нисък от него. Мъжът го изгледа отвисоко и не отговори. Козирката на бейзболната му шапка и вдигнатата яка на балтона прикриваха лицето му.

— Тук е позволено само за артисти и сценични работници! — каза разпоредителят. — Моля ви, напуснете!

Мъжът не улови нито дума от бързия като картечница италиански, но смисълът беше ясен. Той повдигна малко глава и разпоредителят се изцъкли. Не можа да прикрие ужаса и отвращението си. Повечето хора реагираха по този начин, като видеха лицето на мъжа. С ужас и отвращение. Затова винаги беше с вдигната яка и бейзболна шапка.

Разпоредителят стоеше като прикован към пода и го гледаше. Мъжът сложи ръка на рамото му.

— Позволете да ви обясня — каза той на английски, хвана човека под ръка и го дръпна встрани, пред стаята на чистачките, където беше по-тъмно.

И там го уби — бързо, безшумно и безкръвно. Бутна вратата, подпря трупа до стената отвътре и затвори след себе си. Превъртя ключа, извади го от ключалката и го пусна в една саксия.

Продължи по коридора, докато откри вратата, която търсеше. Името й беше написано на табелката. Мъжът застана отстрани. Извади от джоба си телефон, натисна копчето за предварително запаметения номер и каза няколко думи на човека от другата страна. После зачака.

Бен погледна часовника си и допи последните капки от уискито. Беше сам в бара на операта. Изведнъж се почувства гузен, че се е измъкнал от представлението. Освен това закъсняваше, Лай можеше всеки момент да се върне на сцената, а той в никакъв случай не искаше да я пропусне.

Пое обратно по застлания с червен килим пасаж към стълбището, по което бе слязъл, и оттам по извития коридор покрай вратите на частните ложи. Всичките му изглеждаха абсолютно еднакви — червени плюшени вдлъбнатини в покритата с червен плюш стена. Откри своята по номера. Настани се на седалката си и откри, че се е върнал тъкмо навреме.

Беше започнало Второ действие. Свърши някаква ария и на сцената отново се появи Царицата на нощта. Застана в средата на сцената и запя за любов, за смърт и отмъщение. Беше много въздействащо.

Но нещо не беше както трябва.

Нещо не беше наред с гласа на певицата. Мощен, звучен сопран. Достатъчно добър за опера от тази класа, но твърде далеч от дълбочината и страстта, с които Лай бе накарала кожата му да настръхне.

Той се намръщи. На седалката до него беше малкият театрален бинокъл, който Лай му бе заела. Като сила на увеличението не можеше да се мери с военните бинокли, с които бе свикнал, но колкото да различава лицата на изпълнителите, вършеше работа. Бен вдигна бинокъла до очите си и го фокусира върху Царицата.

Жената беше облечена със същия костюм и гримът й беше същият. Но това не беше Лай. Беше някаква непозната.

Публиката беше във възторг. След първата й ария сякаш милион души се бяха скупчили зад кулисите, за да я поздравят. Сътрудниците й оглеждаха за последен път костюма, прическата, пооправяха тук-там грима. Някакъв телевизионен водещ бе успял да се вмъкне през тълпата, за да я уговаря за участие в неговото токшоу, но тя раздразнено го отпъди. На негово място се появи един от продуцентите й и я затрупа с многословни възхвали. Десетки хора искаха да й подадат цветя. А представлението още дори не бе завършило.

Останал без дъх, разпоредителят я откри, докато тя разговаряше зад кулисите с бъбривия продуцент. Имал важно съобщение за нея. Съпругът й се бил обадил по телефона и искал да я чуе. Нещо спешно. Не казал какво. Но настоявал да я види за малко в гримьорната. Не зад кулисите, насаме. На четири очи. Не, не можел да чака. Момчето се задави от извинения. Той просто предавал думите на мистър Хоуп.

Лай се извини на продуцента и тичешком се отправи към гримьорната. Това бе наистина странно. За какво искаше да я види Бен? Тя бързаше, нямаше време да се връща в гримьорната си през целия този лабиринт от километрични коридори. Но пък щом Бен бе казал, че е спешно…