Джак Джордан - Точно пред очите ти

— Според шофьорската книжка това е Каси Дженингс, на двайсет и пет години.

— Нещо откраднато?

— Не, доколкото виждам. Открихме два телефона и портмоне, пълно с банкноти.

— Два телефона? — запита Лиза. — За какво са й били два?

— Единият е смартфон от висок клас. Другият е евтина еднодневка.

— Провери входящите и изходящите обаждания от телефоните — каза Лиза на Маркъс, без да поглежда към него. — Искам да знам за какво са й били два.

— Единият може да е служебен — предположи Маркъс.

— Може, но искам да съм сигурна. — Тя погледна към доктор Линг. — Раната на врата ли е причината за смъртта?

— Така изглежда — каза Линг, прибирайки невидим кичур коса зад ухото си. Белият костюм криеше косата й зад качулката, но движението беше плод на навик. Маската закриваше носа и устата й и думите й се разбираха трудно. — На този етап не виждам знаци за сексуално насилие, но ще потвърдя след аутопсията. Надявам се да намеря други следи от оръжието, с което е прерязано гърлото й, но отново ще кажа, че не мога да правя заключения, преди да извърша аутопсията.

— Ще имаш време за това — каза Лиза. — Може ли сега да ми дадеш няколко минути да огледам местопрестъплението?

Доктор Линг стана, свали маската от устата си и я остави да виси на врата си.

— Не знаех, че бързаме.

Маркъс поклати глава към доктор Линг, сякаш й казваше:

„Остави я. Днес е в лошо настроение“.

Слънцето се отрази в очите на мъртвата и те лумнаха, сякаш някой ги подпали отвътре. Студът нахлу в пасажа за минути.

Доктор Линг се покашля.

— Не виждам кожа под ноктите, което показва, че е нямало борба, но по врата й има синини, което ме навежда на мисълта, че е…

— Удушена? — прекъсна я Лиза.

— Не, но е притискана. Кръвта по стената… — тя се премести към тъмната част на пасажа и посочи тъмните петна по тухлите — предполага, че първоначално е нападната тук.

— Значи някой я е нападнал, прерязал е гърлото й, тя е паднала и неизвестно как се е озовала тук.

— Вероятно се е опитала да избяга — обади се Маркъс зад гърбовете им.

— И убиецът я е оставил да се отдалечи? — попита Лиза.

— Може точно това да е била целта му — отбеляза доктор Линг. — Да погледа шоу.

— Той — вдигна вежди Маркъс. — Откъде знаем, че е бил мъж?

— Подобен подход не съответства на жена нападател. Маркъс огледа локвата кръв, безжизнените очи върху лицето на младата жена и изгубения живот, размазан по стените. Доктор Линг го гледаше, докато той търсеше отговори.

— Жените обикновено избират хора, които познават. Убиват по конкретна причина: отмъщение, ревност, мания. Жените оставят по-голяма… бъркотия около себе си, особено когато убиват друга жена. Това тук ми прилича повече на екзекуция.

— Това, което се опитва да ни каже Али, е, че ако извършителят е жена, нашата жертва щеше да изглежда като мъртво прасе, използвано при бойно учение.

Маркъс погледна извинително към трупа на младата жена.

— Да. Щяхме да имаме повече рани, нанесени с по-голяма ярост — каза Линг, върна се при тях и коленичи до трупа. — Забелязвам, че тук ударите са нанесени бързо, но доста нервно. Няма да се изненадам, ако се окаже, че убиецът е новак и това е първата му жертва.

— Но няма как да знаем дали ще е последната — каза Лиза.

— Някакви следи от косми или семенна течност?

— Няма как да съм сигурна преди…

— Аутопсията, знам — избърза Лиза. — Но питам за предварителни свидетелства, доктор Линг.

— Семенна течност ли? — намеси се Маркъс. — Не каза ли, че не си намерила знаци за сексуални действия?

— Говоря за мастурбация, Кембъл — каза хладно Лиза. — Фактът, че няма сексуално нападение над жертвата, не означава, че не е лъскал бастуна в ъгъла.

Маркъс се изчерви.

— Засега нищо — каза доктор Линг. — Или мотивът не е свързан със секс, или убиецът знае как да почисти след себе си. Дъждът, който се изля през нощта, също не ни помага особено. Но ще изследваме тялото за евентуални следи.

— Добре, обади ми се, когато разрежеш тортата — каза Лиза, готова да си тръгне.

— Мислиш ли… — започна доктор Линг, но се спря, за да подбере думите си. — Мислиш ли, че е същият нападател като…

— Няма начин. Онова беше преди двайсет години.

Маркъс погледна двете жени поред. Говореха си без думи за нещо, за което той не знаеше.

— Добре — каза Линг след кратка пауза.

Лиза се отдалечи с уверена стъпка. Маркъс тръгна след нея, събирайки кураж да я попита какво има предвид с израза „да разрежеш тортата“, когато отговорът изникна в главата му: аутопсията.