Джак Джордан - Точно пред очите ти

— Съжалявам. Бях изплашена и имах нужда от защита. Вината е моя.

— Ще оставя Джоузи. Ще приключа с нея.

— Не искам да го правиш.

— Защо?

— Защото тя може да ти даде онова, което аз не мога. Отново бяха там, на същото място, в същата ситуация, която бе довела до раздялата им. Глава до глава. Сърце до сърце. Той остана безмълвен задълго. Тя инстинктивно скри ръце зад гърба си.

— Какво е станало с ръцете ти, Наоми? Сама ли си го причини?

— Не.

Казваше истината, но предадена от собствените си устни, тя си спомни натрапчивите си идеи и потрепери.

— Отново ли се опитваш да се нараниш? Той направи крачка към нея. Тя отстъпи.

— Не.

— Покажи ми.

— Не ми ли вярваш?

— Не ти вярвам.

— Така или иначе, не съм твоя грижа.

— Покажи ми ръцете си — издърпа ги той напред.

— Казах не!

Той дръпна превръзката от дясната й ръка. Болката я прониза, имаше чувството, че някой реже мускулите й на парчета. Опита се да се изскубне, но той я хвана още по-здраво. Превръзката падна на пода.

— Какво ти става? — извика той и я разтърси грубо. — Защо си причиняваш всичко това?

На вратата се звънна. Те замълчаха. Дейн бавно я пусна от хватката си.

— Трябва да си идеш. Използвай задната врата — каза тя.

— Искам да поговорим за това, Наоми. Искам да ти помогна.

— Дейн, моля те!

Тя пое надолу по стъпалата. Дейн тръгна по петите й.

— Не може вечно да бягаш от проблемите си. Не мога да си тръгна с мисълта, че отново ще се нараниш.

— Няма.

Когато стигнаха последното стъпало, той хвана ръката й и я обърна към себе си.

— Откъде знаеш? Как мога да ти вярвам? Спомни си как се запознахме, Наоми!

На вратата отново се позвъни. Макс се разлая, шмугна се между тях и опашката му ги перна през краката.

— Не отваряй.

— Всички знаят, че съм вътре. Не бих излязла без Макс. Тя отиде в кухнята и отключи задната врата.

— Моля те, Дейн.

Дейн излезе през вратата и случайно докосна ръката й със своята. Кратко напомняне за онова, което бяха преживели тази нощ. Тя си го представи върху себе си, усети тежестта му да я притиска към леглото. Още не си беше тръгнал, а вече й липсваше. Трябваше да се бори със себе си, за да не го задържи.

Той отвори уста, думите се оформиха на езика му и умряха там.

Тя затвори вратата след него и заключи. Звънецът се обади за трети път.

— Идвам.

Наоми изтича към предната част на къщата и отвори входната врата.

— Не си забравила, нали? — попита Рейчъл и влезе. — Вече мислех да използвам моя ключ.

— Не, мамо, не съм забравила. Бях в банята.

Възклицанието на Рейчъл раздели отговора на Наоми на две.

— Какво се е случило?

Разплетената превръзка на дясната й ръка все още се въргаляше горе в спалнята.

— Наоми — притисна я до себе си Рейчъл, — ти си толкова специална за мен. Ако ти се случи нещо, няма да го понеса.

Гласът й се пречупи и издрънча в ухото на Наоми.

— Добре съм, мамо.

— В работата ли се случи нещо? Боже, трябва ли да работиш там? Мога да ти давам повече пари, ако имаш нужда от тях. Все още имам акции някъде из къщи.

— Мамо, вече направи достатъчно за мен. Пазиш ме като бебе. Седни и ще ти разкажа.

Майка й се откъсна с нежелание от нея. Двете седнаха на дивана и Наоми пое дълбоко въздух.

— Миналата вечер… Звънецът отново иззвъня.

— Това сигурно е сестра ти. Аз ще отворя. Наоми въздъхна и затвори очи.

„Как да им кажа? Ще ми повярват ли?“

— Здравей, мамо — каза Грейс. — Наоми.

— Здрасти.

— Седни. Нещо се е случило със сестра ти, тъкмо започна да ми разказва.

— Чакай малко да си поема въздух — каза Грейс и затвори вратата.

— Седни, Грейс.

— За бога, мамо, дай ми минутка да си сваля палтото.

Рейчъл отново седна до Наоми и погали леко нежната кожа на китката й, както обичаше осиновената й дъщеря. Грейс седна тежко във фотьойла и въздъхна.

— Така, какво стана?

Грейс беше силна. Наоми знаеше, че тя може да заподозре, дори да види истината, но дали и майка им можеше?

„Някой хвърли тухла по мен през прозореца на кафенето и трябваше да отида до болницата, а после по пътя за вкъщи се натъкнах на мъртво тяло, докато убиецът беше още там, после прекарах два часа в полицейския участък, след това отново се наложи да отида в болницата и завърших деня в леглото с бившия си съпруг, защото нямам самоконтрол и себеуважение и всеки път, когато се опитам да се самоубия, се провалям.“

— Аз… паднах в градината, нараних се на паднала дървесна кора сред цветята.