Джак Джордан - Точно пред очите ти

Замисли се за родната си майка, която я бе зарязала на онази автобусна спирка и повече не се бе върнала. Чу в главата си гласовете на всяко от интервютата за работа, докато й казваха защо не могат да я наемат. Никой от тях не спомена директно слепотата й. Тя се замисли за девственото си, недокосвано от мъжка ръка тяло и за всички въображаеми целувки по устните, кожата на врата и гърдите, надолу по корема и завършващия между краката й нерв. Щеше да умре с химена си. Едно необичано тяло, разпаднало се на парчета.

Ритъмът на колелата на влака резонираше в ушите й.

„Отдръпнете се от релсите. Влакът, който ще премине през трети перон, няма да спре.“

Тя свали палтото си. Две малки стъпки и беше на самия ръб.

“Не се предавай на страха — каза си тя. — Ще боли само за секунда, после ще си свободна.“

Влакът беше съвсем близко. Шумът беше толкова силен, че едва успяваше да чуе собствените си мисли.

— Съжалявам, мамо — надвика тракането на мотора тя и вдигна крак да прекрачи ръба.

Влакът профуча, тракайки отново и отново по релсите и подскачайки на всеки свой вагон, скоростта му изсмука въздуха от гърдите й и охлади мокрото й от сълзите лице.

— Недей — каза той, стиснал ръката й с неговата, която я бе дръпнала назад в мига, когато тя се наклони към линията.

Влакът отмина, тракането му се превърна в тихо заглъхващо бучене.

— Как се казваш? — попита я той.

— Наоми — прошепна тя.

— Аз съм Дейн — отвърна той.

Хейли Милър изчезнала от Балкърн Хейтс малко след като навършила осемнайсет. Маркъс бе погълнал над петдесет страници от миналото й, бе огледал всеки сантиметър от снимките на местопрестъплението, бе изследвал разпиляната по тревата кръв на върха на скалата, замръзнала на сутринта след вечерта, когато Хейли била видяна за последно. Имаше достатъчно доказателства, навеждащи на мисълта, че полицаите е трябвало да търсят тяло, а не изчезнало момиче.

Голямото количество кръв предполагаше, че се е изляла от главна артерия, например каротидната. Както при смъртта на Каси Дженингс и Амбър О’Нийл. Маркъс не искаше да прави предположения, но не можеше да пренебрегне приликата между откритото в документите и скорошните нападения.

Той вдигна поглед от папката и огледа участъка. Никога повече нямаше да го види в същата светлина. Нощта вече притискаше прозорците и помещението изглеждаше още по-малко. Празните кабинети отвърнаха на погледа му през стъклените прегради. Неволно се запита дали детективите от тези кабинети бяха решили да погребат тайните от 1997-а, или решението бе дошло отгоре.

Когато Лиза отказа да дискутира случая, Маркъс си помисли, че се опитва да държи екипа си настрани от градската параноя, да установи контрол над разследването, преди местните медии да го изтръгнат от ръцете й и да го превърнат в неподдаващо се на дресировка и укротяване животно. Не предполагаше, че заедно с това тя всъщност защитава службата и колегите си от хора, които веднага биха обяснили всичко с разложение и корупция в полицейските среди.

Преди да напусне дома си за последен път, Хейли бе казала на майка си, че има среща с момче. „Още едно?”, бе попитала майка й, но дъщерята бе затръшнала вратата в лицето й. Хейли била известна из целия град с безразборните си връзки. Тази нейна слава обясняваше изчезването й и цялото разследване беше водено с предубеждение. Градът я обвиняваше, че си бе разтваряла краката пред всекиго. Обвиняваха и майка й, че не я бе възпитала правилно и си бе затваряла очите пред безобразното и леко поведение на дъщеря си. Маркъс забеляза, че никой от съседите, които бяха дали показания, не бе обвинил момчетата, които се бяха възползвали от нея, нито родителите, които ги бяха възпитавали.

Но след прочетеното Маркъс вече разполагаше с име. Момчето, с което Хейли е трябвало да се види в нощта, преди да изчезне, се казваше Дейн Хана. Бившият съпруг на Наоми.

Но той не успя да прочете записа от разпита на Дейн, защото от документите изскочи още едно познато име и му намигна от бялата страница.

Блейк Кроуч.

През 1997 година бащата на Блейк, главен инспектор Нейтън Кроуч, бил начело на полицията в Балкърн Хейтс и останал на поста си повече от седемнайсет години. Когато името на сина му се появило в списъка със свързаните с изчезването на Хейли Милър лица, уликите, които го свързвали със случая, изчезнали мистериозно. В документите не се споменава какви са били тези улики. Самият главен инспектор Кроуч отхвърлил обвиненията като безпочвен опит да се подкопае доверието в полицията при търсенето на улики за изчезването на момичето.