Джон Локк - Смъртоносни xopa

Направих го. Успях да осъществя скока. Легнах по ко­рем и притиснах лявата страна на тялото и главата си към стената.

В този момент голяма част от хотела и горната една трета на стената, която ме пазеше, се изпариха.

Експлозията от хотела остави във въздуха утайка от саж­ди и прах, увиснала като радиоактивен облак. Изкашлях каквото можах от дробовете си. Ушите ми пищяха. Всички цветове се бяха изцедили от зрението ми. Обърнах се да погледна зад себе си - видях бели пясък и небе и черни пал­ми и вода.

Разтърсих глава няколко пъти и с мигане върнах цве- тоусещането в очите си. Изправих се на крака, проверих се за наранявания, но освен досадната болка в рамото си нямах от какво да се оплача. Имах чувството, че се движа на забавен каданс, и се почудих дали не съм в шок. Наре­дих си да се изтръгна от него, за да мога да се съсредото­ча върху разрушенията на петнайсет метра от мен.

Страничните стени на хотела бяха останали непокът­нати, но повечето от задните бяха рухнали. Покривът и външните стени на пентхаус етажа още си бяха там, но се бяха килнали застрашително. След като вътрешната укрепваща конструкция беше отслабена, щеше да е само въпрос на време, вероятно на минути, те да рухнат сред отломките на земята. Балконът, от който бях скочил, как­то и тези над него, под него и от двете му страни бяха в историята. Във фасадата на хотела бе изрязан правилен полукръг с диаметър около осемнайсет метра.

Наоколо беше същинска военна зона - навред бяха пръснати трупове и части от тела. Спорадично лумваха пламъци и осветяваха спуканите газопроводи. Отвътре крещяха хора, но стената от убийствена горещина несъм­нено щеше да осуети спасителна акция.

Местни, туристи и дори скитници се завтекоха към мястото да зяпат. Забелязах към мен да върви бездомник с много прилични обувки. Извадих петдесетачка от джо­ба на джинсите си и ги спазарих набързо. Докато завърз­вах обувките на клошаря, разглеждах покрива. Как беше възможно да виси там, напук на гравитацията?

Казах си, че не е време за геройство, и ако не се чувст­вах пряко отговорен за мащабните разрушения и жертви, можеше и да си тръгна. Вместо това поех дълбоко дъх и влязох сред тлеещите руини. Когато очите ми се нагоди­ха към саждите и топлината, огледах опустошенията и реших, че далечният десен ръб на периметъра на взрива предлага най-голяма вероятност за оцелели.

Без да обръщам внимание на нестабилната покривна конструкция над себе си, си проправих път през отлом­ките. След секунди забелязах възрастен мъж, засипан с пепел. Опипах го за пулс, но нямаше такъв. В подобни ситуации трябва да се придвижваш бързо, да насочиш усилията си там, където можеш да допринесеш най-мно­го полза.

Трябваше да се съсредоточа върху живите.

Като навлизах по-навътре сред разрушенията, отми­навах обезобразените тела на очевидно мъртвите. Тъй като повечето повърхности бяха или твърде нагорещени, или твърде остри, за да ги хвана, потърсих нещо, което да омотая върху дланите си. Останки от завеса ми свър­шиха работа и скоро мятах настрани от пътя си изпотро­шени мебели и отмествах парчета бетон, за да огледам изпълнените с дим въздушни джобове под тях.

Открих момче в безсъзнание с тежки обгаряния, лежащо под преобърнато легло, което беше спасило живо­та му. До него намерих момиче, вероятно по-голямата му сестра, която не бе имала този късмет. Отнесох момчето навън и го положих на пясъка. Хора се втурнаха да пома­гат. Една жена каза “Бог да ви благослови“, аз ѝ кимнах и влязох да търся други.

Някои от зяпачите се мотивираха да помогнат. По- добре е от нищо, казах си, но опустошенията бяха чудо­вищни, а спасителите - неопитни и плахи. Някои с гу­мени подметки скоро побягнаха навън, като усетиха, че обувките им се разтапят.

Продължих да действам и успях да открия няколко трупа, но не и оцелели. Куин се появи изневиделица, по­несъл две деца, по едно във всяка ръка, и двете с ужасни наранявания, но живи. Някой посочи и изкрещя, като видя лицето на Куин, бъркайки го с жертва на обгаряне. Огледахме се набързо един друг, кимнахме си и продъл­жихме издирването.

Скоро пристигнаха полицията и пожарникарите и ни се разкрещяха да се изтеглим от мястото. Знаехме, че тези момчета са по-добре екипирани да се справят, за­това с Куин се оттеглихме и започнахме да си пробиваме път през тълпата от хора, трупащи се пред останките от хотела, който допреди петнайсет минути бе сред най-изисканите в Южна Калифорния.