Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Откъде знаеш?

- Първо, познавам най-добрите му хора и те са в Ел Ей да го охраняват. Второ, тук са трима.

- Е, и?

- Ако наистина ги биваше, двама щяха да му стигнат. Онзи в кухнята е най-малко опитният. Има роднинска връзка с единия от бандитите на паркинга, вероятно е малкият му брат. Видях приликата им. Това сведение ще ни е от полза. - Свалих си колана и отмерих около трий­сет сантиметра от катарамата. Забих върха на ножа си там и го завъртях, за да направя малка дупка. После го провесих около шията си и попитах Джаред: - Готов ли си, синко?

Той погледна към ръцете ми. Подути. Погледна Кат­лийн. Тя сви рамене. Пак погледна към мен. Кимнах му. Той отвърна:

- Да, господине.

Изчаках бандита пак да надникне през прозорчето. Когато приклекна зад вратата, аз скочих на крака. Джа­ред се отправи към кухненската врата с решителна крач­ка, а аз го последвах по петите. Когато отвори, извъртях се и нахълтах вътре гърбом. Останалото се случи в реал­но време, в последователност, и макар да не видях всич­ко, чувах или усещах да се разиграва около мен. Джаред наведе глава и хукна през кухнята, като крещеше до бога. Една сервитьорка изпищя и рухна на пода в припадък. Готвачите замахаха с ръце и се разбягаха във всички по­соки. Приклекнах, за да се запазя от десния ъперкът, дето и баба ми щеше да го предусети.

Задачата на Джаред бе да изтича на паркинга с крясъ­ци “Боже мой! Той е мъртъв!“. Това щеше да разсее банди­тите и да ги отклони от първоначалния им план, което бе важно, защото основният урок, усвоен от всеки успешен уличен боец, е, че не бива да водиш схватка с опонентите ти по начина, по който те се опитват да те атакуват.

Доверявах се на Джаред, че ще изпълни ролята си, и се съсредоточих върху своята. Докато кухненският бан­дит се опитваше да си възстанови равновесието, изгубе­но при неуспешното замахване към мен, аз се изправих в пълен ръст и с все сила го блъснах с чело в основата на носа, при което го строших на мига.

Целувката от Глазгоу.

Бях я правил хиляда пъти в гимнастическия салон, но само двайсетина пъти в реалния живот. Целувката от Глазгоу винаги е печеливш ход дори срещу опитни бойци, в случай, че не я очакват. Никога не бих я пробвал срещу истински професионалист, но този тип беше по-лесен за удряне и от боксовата круша в салона.

Инерцията, която бях създал, отведе челото ми надо­лу към скулите му, което означаваше, че фрагментите от носа му ще последват същата траектория. Той се стропо­ли сгърчен на пода. Забелязах издутина от пистолет на кръста му под сакото. Затъкнах оръжието му в панталона си, преобърнах тялото му с крак и погледнах лицето му. Не го познавах, но сега дори жена му или любовницата му не би го разпознала. Кръвта, рукнала от носа му, се разпростираше настрани по лицето му като смес за пала­чинки, изсипана в нагрят тиган.

Счупването на нечий нос в основата му по този начин предизвиква учудващо голяма болка, зашеметява го и замъглява погледа му, което ми дава време да обмисля други варианти. Като да сваля колана от раменете си, за го омотая около врата му, да го затегна с катарамата и да дръпна главата му в обратната посока с крака си. Натиках дебелата му шия в тесния клуп, създаден чрез пробитата малко преди това дупка.

Бандитът се задушаваше. Кръвта пръскаше от лицето му като от отвора за издишване на кит и догадките ми бяха, че ще е мъртъв до две минути. Дръпнах го с тласък да се изправи на крака, но той беше твърде тежък да го държа с една ръка, при това се въртеше и риташе, отворих вратата, поставих я помежду ни, прехвърлих колана през горния ѝ ръб и го задържах на място, като дърпах колана с лявата си ръка. По този начин вратата вършеше повече­то от работата и бандитът висеше от предната ѝ страна, а аз бях от задната. Притеглих го и заедно се притиснах­ме към стената, което бе подходящата позиция, тъй като двамата бандити от паркинга току-що бяха нахлули през задния вход на кухнята с извадени револвери.

Първото, което зърнаха, бе как партньорът им виси на колан от вратата, дави се и плюе кръв, стиска се за врата, рита и се задъхва. Второто, което зърнаха, бе моята пода­ваща се иззад него глава.

Онзи, който приличаше на брат на умиращия бандит, изкрещя “Рей!“. Другият ме нарече с мръсна дума и запла­ши да ме застреля, ако не освободя Рей. Всички останали в кухнята отдавна бяха залегнали на пода и бяха намери­ли прикритие - всички освен припадналата сервитьорка. Тя започваше да се свестява. Клиентите в предната част на закусвалнята едва сега осъзнаха, че в кухнята се случ­ва нещо много лошо. Чух врявата, каквато вдига група от непознати помежду си хора при опит да вземат решение. Ако бяха умни, щяха да последват примера на Катлийн и бързичко да се скрият под масите.