Джон Локк - Смъртоносни xopa

Дадох знак на сервитьора да се приближи и му пода­дох банкнота от двайсет долара.

- Преди да направиш каквото и да било друго - казах му, - трябва да ми донесеш руло изолирбанд или лепен­ки за изолация. - Той кимна, прибра парите и се забърза към кухнята. Аз се обърнах към Катлийн. - Вършил съм някои ужасни неща, за които се надявам никога да не се налага да ти говоря. И да, обучаван съм да подпалвам по­жари. Но не, никога не съм го правил.

- Заклеваш ли се?

Заклех се. За щастие това беше истина. И все пак ре­ших да си премълча колко близо съм бил до това на ня­колко пъти. А и много добре съзнавах, че като се кълна за миналото, не изключвах това да се случи в бъдеще.

Тя ме гледа втренчено известно време, преди да кимне бавно.

- Вярвам ти - каза. - Слушай, сигурна съм, че си гадняр от световна величина. Не бих се учудила, ако си убивал хора за ЦРУ преди години и Бог да ми е на помощ, но бих могла дори това да преглътна в зависимост от съпътства­щите обстоятелства. Само че откакто започнах да работя с децата в Центъра по изгаряния... е, ти знаеш.

Знаех, наистина.

Сандвичът на Катлийн беше нарязан на четири парче­та. Тя хвана едното и взе да го изучава.

- Ами началникът на пожарната? - попита. - Ако ти си прав, значи той греши, а нали той е специалистът?

Набодох няколко картофчета и ги сложих в устата си. Нищо не може да се сравни с вкуса на пържените картофи от закусвалня.

- Слагат в олиото мазнина от хамбургери - обясних. - Това насища картофките с аромат. Искаш ли да опиташ?

- Не. Кажи за началника на пожарната.

Сервитьорът се върна с ролка прозрачна лепенка и каза, че веднага се връща с нови питиета за нас. Кимнах му и започнах да омотавам пръстите на дясната си ръка.

- Какво правиш?

- Вземам мерки да не си изкълча костите на ръката.

Тя ми демонстрира озадачения си поглед и продължи да наблюдава как омотавам лепенка около китката си. След като приключих с това, извадих от портфейла си тънка пластмасова ивичка и я наместих върху дланта си от кутрето до китката.

- Би ли ми прикрепила това? - помолих я.

- Ти си ненормален - заяви тя, но омота ръката ми, като фиксира пластмасовата ивица. Сгънах длан да я из­пробвам и реших, че ще свърши работа.

- Кажи за началника на пожарната де - настоя тя.

- И той участва.

- Какво?

- Платили са му пост фактум. Не са искали да го пра­вят, но се е налагало.

- Какви ги говориш?

- Подпалвачът е бил изкусен. Единствената причи­на да изглежда немарлив е, че пожарникарите са прис­тигнали на мястото много бързо. За четири минути и двайсет секунди, ако можеш да си го представиш. Още пет минути, и пожарът е щял да погълне всички улики. Началникът е знаел, че е било умишлен палеж, вероятно и някои от хората му са знаели. Така че поръчителят на пожара, а по мои догадки това е Джо Демео, е трябвало да се разбере с началника.

- Казваш, че споменал за пенсионирането си.

- Той само за това говореше.

- Значи този тип, Джо Демео, е дал на началника дос­татъчно пари да си затвори очите.

- Предполагам, че парите са били премия, нещо като награда, че е постъпил правилно. Демео вероятно е при­влякъл вниманието на началника, като е заплашил жена му, децата, внуците.

Съставът на пластмасовата пластина, прикрепена към ръба на дланта ми, бе изобретен от инженерен екип от Университета на Мичиган към средата на 2007 година. Яка е като стомана, а същевременно тънка и гъвкава като хартия. Изработена е от глина и нетоксично лепило и имитира молекулярната структура на черупките на ра­кообразните. Нанослоевете пластмаса са наредени като тухли и са съединени от подобен на лепило полимер, кой­то създава водородни връзки между пластовете. Нужни са няколко часа да се изгради тънката пластина от триста слоя, която винаги държа в портфейла си.

Катлийн, която ме гледаше как изучавам ръката си, попита:

- Ако началник Блонърт е замесен в прикриването на случая, защо не е унищожил уликите? Минаха две сед­мици.

- Предполагам, че не е имал възможност при целия този медиен интерес, бдения със свещи и хора, които прииждат денем и нощем да оставят ритуално разни предмети на моравата.

- Но той трябва да е знаел, че застрахователната ком­пания ще прати някого да разследва.

- Точно в това е въпросът. Призна, че не очаквал няко­го толкова скоро, което ми подсказа, че никой още не е подал иск. А ако е подаден такъв, някой в застраховател­ната компания или е измайсторил фалшив доклад, или отлага разследването.