Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Един каубой с шпори без Томи, клуб с майонеза, кре- миран, спести си тревата.

- Какво значеше това, за бога? - попита Катлийн.

Обясних със сияещо лице:

- Автентичен език от закусвалня. “Каубой с шпори“ е моят омлет с пържени картофи. “Без Томи“ означава, че не искам кетчуп. “Кремиран“ ще рече да препече хляба. “Спести си тревата“ е начин да каже, че не искаш маруля към клуб-сандвича си.

- Откъде ги знаеш тези неща? - смая се тя. - И защо ти е притрябвало да ги знаеш?

- Кажи си го - подканих я.

- Кое да си кажа?

- Че съм забавен.

Тя ме гледа, докато в ъгълчетата на устата ѝ заигра ус­мивка.

- Наистина си забавен - призна. - Сега ми отговори защо отвореният прозорец на мансардата означава нещо и ми кажи какво друго откри.

- Добре. Първо, пожарът изисква три неща, за да гори: кислород, източник на гориво и топлина. Това се нарича триъгълник на огъня. Подпалвачът трябва да манипу­лира един или повече от тези елементи, за да имитира случаен пожар. Този пожар например е подпален в края на януари, а прозорецът на мансардата е отворен. Кой ос­тавя отворен прозорец през януари?

- Може би пожарникарите са го отворили след това.

- Не. Отворил го е подпалвачът, за да осигури приток на кислород.

От джубокса в отсрещното сепаре пееше Род Стюарт. Маги Мей бе откраднала душата му, а такава болка му беше излишна.

- Кажи ми, че имаш нещо повече от отворен прозорец - настоя тя.

- В мазето има поне две изходни точки на пожар. Също така под паркета в главната спалня, под леглото, видях закръглени ръбове. Открих още в коридора и ловя бас, че по стълбището е било пълно с такива.

- И какво?

- Това, че някой е използвал циркуляр, за да пробие дупки в дъските. Което е създало въздушния поток за по­дхранване на пожара и го е накарало да се разпространи много по-бързо, отколкото е нормално.

- Да, бе - усъмни се тя. - Ако някой е вършал из цяла­та къща, отварял е прозорци и е дълбал дупки, особено пък под леглото, не мислиш ли, че Грег и Мелани биха го чули?

- Подготвителната работа е извършена по-рано, преди да са се прибрали у дома. Не биха забелязали отворения прозорец или пробитите под леглото дупки. Стълбището е било постлано с мокет, така че дупките са били скрити. Подпалвачът вероятно е проникнал в мазето, преди те да се приберат, така че да не рискува да ги събуди по-късно. Забелязах, че вратите към мансардата бяха отворени, а Грег и Мелани биха забелязали това, когато отидат да завият децата вечерта. Така че подпалвачът трябва да е изчакал семейството да заспи. Промъкнал се е нагоре по стълбите, отворил е вратите към мансардата и е напръс­кал килима в детската стая с газ.

- Какво? Прощавай, Коломбо, ама откъде знаеш, че е напръскал килима?

- Вдигнах част от него и познай какво видях.

- Петно, което наподобява Исус на велосипедче с три колелета?

- Не, открих модел в обгарянето.

- Модел в обгарянето - повтори тя.

- Когато изсипеш запалителна течност върху килим, тя попива във влакната. Щом пламне, отдолу на пода ос­тават концентрирани обгорели места.

Катлийн се намръщи, все още неубедена.

- А какво беше това със съседа и цвета на дима?

- Цветът на дима и пламъците ти казва кое го кара да гори. Дървото гори с жълт или червен пламък и изпуска сив или кафяв дим.

- И какъв е проблемът? Съседът твърди, че е видял жълт пламък.

- Да, но също така е видял черен дим.

- Е, и?

- Черният дим означава газ.

Сервитьорът ни донесе поръчаните ястия и ги нареди на масата. Аз нападнах омлета си, но Катлийн седеше, за­гледана в мен. Лицето ѝ бе станало сериозно.

- Донован, при всички тези подробности това едва ли ти е първият подвиг - заключи тя. - Очевидно знаеш много за палежите. Спомена, че този тип се опитал да те наеме преди две години.

- Е, и?

- Да убиеш хора.

Не знаех какво да кажа, така че изчаках тя да заговори. Погледна ме така, сякаш искаше да попита нещо, но не бе сигурна, че има желание да чуе отговора.

Когато дъщеря ми Кимбърли беше на осем, понечи да ме попита за Дядо Коледа. Преди да е изрекла гласно въ­проса си, аз я погледнах в очите и я предупредих:

- Не ме питай нищо, ако не си готова да чуеш истината.

Кимбърли реши да не пита. Катлийн, от друга страна, държеше да знае.

- Причинявал ли си това на някого? - попита тя. - Па­лил ли си къща?

- Яж - подканих я. - Сандвичът изглежда страхотно.

Тя не отговори, затова вдигнах поглед към нея и видях очите ѝ да прогарят дупка в душата ми.

- Правил ли си го? - повтори.