Джон Локк - Смъртоносни xopa

Помълчахме за минута, двама души, отпиващи лошо кафе.

- Имате ли голям опит с пожари, господин Крийд? Пи­там, защото не очаквахме разследващ от страна на застрахователите.

- Изобщо ли? - вдигнах вежди.

За миг той се почувства неловко, но бързо се окопити.

- Исках да кажа, не толкова скоро.

Блонърт не приличаше много на началник на пожарна бригада. Беше по-скоро като кръстоска между Шерлок Холмс и Дядо Коледа. Имаше бяла коса, гъста бяла брада и очила с кръгли рамки и дебели стъкла. Усмивката му бе подкупваща и носеше смачкан костюм от кафяв туид, бяла риза и плетена вратовръзка. Липсваше му само лула и забележката “Елементарно, драги ми Крийд“.

Лу Кели ми беше уредил блиц среща, докато вземах колата под наем в Западен Манхатън. Лу бе пробутал на Блонърт легендата, че съм от “Стейт Фарм“, и Блонърт бе оставил Лу да почака доста дълго на линия, преди да съ­общи, че е съгласен да ме приеме. Казал, че щял да прави инспекция на пожарната на Пайн Роуд, но ако съм побър­зал, можело да говоря с него преди акцията. Като го за­варих облечен в костюм, а не в униформа, силно се усъм­них, че ще провежда инспекция. За момента забелязвах, че ме оглежда изпитателно.

- Аз съм по-скоро клюкар, отколкото разследващ па­лежи - пошегувах се. - Говоря с пожарникарите, със съсе­дите, оглеждам мястото. Накрая казвам на фирмата дали според мен пожарът е бил случаен. Разбира се, дори аз да го мисля за такъв, те изпращат експерт-счетоводител, който да провери застрахователните документи, за да види дали не е имало финансов мотив.

Началник Блонърт кимна.

- Ще ми се да можех да ви спестя труда - каза той, - но знам, че фирмата ви ще иска пълен доклад. И все пак раз­читайте на думата ми, този пожар твърдо беше плод на случайност.

- Лично ли го проверихте?

- Нямаше как, медиите гърмяха за него. Ужасна траге­дия - добави. - Цялото семейство е загинало, с изключе­ние на едното дете, а и то е обгоряло до неузнаваемост.

- И не знаете да има мотив?

Лицето на началник Блонърт почервеня.

- Мотив ли? Кажете ми вие мотива! Да не би да се опит­ват да измъкнат от фирмата ви няколкостотин хиляди? Та те са спечелили десет милиона долара от лотарията само месеци по-рано! - Изглеждаше искрено разстроен от въпроса ми. - Да не мислите, че ще подпалят собстве­ната си къща и ще убият родните си деца?

- Не, въобще не мисля такова нещо - отвърнах. - Исти­ната е, че просто трябва да мина през процедурата. Първо ще се срещна с пожарникарите, присъствали на мястото, и ще им задам няколко въпроса. Предполагам, че са тук, след като обаждането е постъпило в тази бригада.

Той продължи да се взира в мен, докато гневът му се уталожи. Когато най-сетне заговори, гласът му бе ясен и отчетлив.

- Жълт пламък, сив дим. Наоколо не са се навърта­ли подозрителни лица. Не е имало отворени прозорци. Няма следи от нахлуване с взлом. Не е имало заключени врати и блокирани стаи. Пожарът е тръгнал от мазето. Не са открити разпалващи реактиви.

- Определено си знаете работата.

- Няма как иначе, върша я цял живот. Ако искате, ще ви дам две-три имена. Можете да кажете, че сте ги раз­питали. Огледайте набързо мястото, щракнете няколко снимки и за вечеря ще сте си в Блумингтън.

- Строен план - съгласих се. - Но ще трябва да погово­ря и с един-двама съседи.

Той кимна и аз му подадох писалката и бележника със спираловидно телче, който бях купил за случая. Купил бях и фотоапарат, който се мъдреше на предната седалка на взетата под наем кола, в случай че някой от пожарни­карите пожелаеше да ме придружи до мястото. Началник Блонърт написа няколко имена в бележника.

- Три стигат ли?

- Достатъчно са ми.

Той откъсна празен лист от бележника и написа на него името ми.

- Може ли номера на мобилния ви телефон?

Дадох му го и се замислих за предупреждението на Сал. Виждах накъде отиват нещата.

- Трябва ли ви придружител дотам?

- Не, само на няколко пресечки е - отговорих. - Тръг­вам и ви оставям да си вършите инспекцията.

Изправих се и протегнах ръка към него. Той се поколе­ба дали да не каже още нещо.

- Колкото до съседите - рече, - моите хора бяха на мяс­тото четири минути и двайсет секунди след обаждането. Можете да го проверите: четири минути и двайсет секун­ди.

Изгледа ме със сериозни очи.

- Това е доста бързо - отбелязах, за да запълня мълча­нието.

- Беше след полунощ - додаде той, - тъмно като в рог. Оградихме периметър и бързо избутахме съседите нада­леч. Няма да ви кажат нещо различно, на което може да се разчита.