Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Говорих с Хейзъл, защото исках да проверя дали ня­кой е създал фонд за Ади. Исках да направя дарение.

- Представям си изненадата ти, когато си узнал, че се­мейството ѝ е спечелило от лотарията.

- Да, но после научих, че плащанията спрели със смър­тта на родителите и че Хейзъл се е отказала да осиновява Ади.

- Какво общо има това с палеж?

Снижих глас и се огледах, за да съм сигурен, че никой не се е стаил наблизо.

- Може и нищо да не е - рекох, - но познавам един, кой­то изкупува структурирани депозити. После убива полз- вателя и задържа парите.

Тя ме изгледа, сякаш бях побъркан.

- Звучи като филмов сценарий - отбеляза.

- Аха.

Тя поклати глава.

- Слушай, знам, че си някаква клечка от Държавния департамент, или от ЦРУ, или от Вътрешна сигурност, или все едно откъде. Само че това тук е Монтклеър, Ню Джързи, не Готъм Сити.

Запазих мълчание.

- Откъде знаеш, че предположенията ти са истина?

- Преди две години същият човек се опита да наеме мен за убийството.

Тя се облещи за миг. После избухна в смях.

- Хубаво, не ми казвай. Боже, Донован, такива ги пле­щиш!

Беше облечена във виненочервено палто до колене­те, носеше фигурален чорапогащник, който изглеждаше много по-секси, отколкото звучи, и виненочервени боти.

- На работа ли ще се връщаш? - попитах я.

- Какво, и да пропусна голямата авантюра?

Отново огледах мястото около нас, със съзнанието, че времето ми изтича. Не след дълго началникът Блонърт щеше да се обади на Джо Демео, който като нищо щеше да прати неколцина гадняри да ме убият. Трябваше да из­мъкна Катлийн оттук, и то бързо.

- Имаш ли представа на какво ще заприличат ботите ти от саждите? - реших да я стресна.

- Боже, Донован, сигурно все с разни лигли движиш! Все ще намеря чисто място, откъдето да те наблюдавам как душиш и ми се фукаш. А после можеш да ме заведеш на обяд.

- Нека се разберем така - предложих. - Избери някой оживен ресторант и иди да ме чакаш там. Ще приключа тук до двайсет минути и идвам при теб.

Тя ме изгледа много продължително, после отклони очи към къщата.

- Погледни само тези цветя и плюшени животни край верандата - промълви. - Толкова е тъжно. - Известно вре­ме помълча замислена. - Знам, че я познавам само от две седмици, но тя е възхитителна. Ако някой на света заслу­жава майчина любов, това е Ади.

Кимнах.

- Избери сепаре, ако имат, и гледай от моето място да има видимост към главната улица.

- Ама ти сериозно ли?

- Напълно. Искам да мога да виждам също така тоа­летните и кухнята.

Тя се поколеба. За секунда се побоях, че съм я упла­шил. После тя сви рамене и подхвърли:

- Никак не си лесен, ще знаеш.

- Знам.

- Обещай, че ще дойдеш.

Обещах.

Тя посочи ресторант и ми обясни как да стигна до него. Понечи да тръгне, после се обърна с палава усмивка и каза:

- Целуни ме.

Позволих си и аз да се усмихна.

- Добре - казах, - но да не е като на кино.

Наблюдавах я, докато се отдалечаваше с колата, и про­дължих да оглеждам, за да се уверя, че никой не я следва. После се залових с огледа на къщата. Повечето външни стени си бяха на място, но отвътре всичко бе опустоше­но. Не можах да сляза в мазето, нито да се кача на втория етаж, но части от него бяха паднали в главната спалня. Отне ми по-малко от десет минути да разбера какво се беше случило и как точно, но все пак разговарях с един от съседите.

- Е, добре, прозорецът на мансардата е бил отворен - рече Катлийн. - Но какво доказва това?

Бяхме в “Закусвалнята на Нели“, точно мой тип заве­дение, макар и на светлинни години от обстановката в “Четирите сезона“. Отвън приличаше на вагон-ресторант на влак. Вътре човек имаше чувството, че се е върнал в петдесетте години. Не че съм бил роден през петдесет­те години, но така си представях ресторантите от онова време: лъскави, с изобилие от хромирани повърхности, сепарета с пластмасови стени, маси с лесен за почиства­не ламинат, усмихнати и приветливи сервитьори в бели ризи, с черни папийонки и бели хартиени шапки. На масите имаше менюта в пластмасови калъфи, подпрени на мини джубоксове с богат избор от рокендрол музика. Предлагаха се пържени лучени кръгчета, печен боб, ца­ревичен хляб, разни бърканички, клуб-сандвич, свински пържоли, гювеч, спагети с кюфтенца и пържено пиле. Сред напитките фигурираха черешова и ванилова кола, жива бира и старомодни млечни шейкове. На щанда на бара под стъклени похлупаци бяха изложени шоколадов фъдж, курабийки с шоколад, черешови и лимонови белтъчени торти и кокосови пайове. При всеки от пайовете липсваше по едно парче, та клиентът да види какво има вътре. След като сервитьорът взе поръчките ни, шътнах на Катлийн, за да го чуя как ще ги предаде на готвача. Тя извъртя очи.