Джон Локк - Смъртоносни xopa

Казах на хората от кухнята, че вече могат да излязат, поръчах им да се погрижат за сервитьорката, която вече не беше в истерия, затова пък бе изпаднала в кататоничен шок. Прибрах си трофейното оръжие, влязох в закус­валнята и открих Катлийн под масата, където ѝ бях за­ръчал да ме чака. Коленичих, за да я погледна по-добре. Беше бледа и трепереше силно. Оставих магнума на пода и се протегнах към нея. Тя изкрещя и яростно отблъсна ръцете ми. Казах ѝ, че е свършило. Тя беше в безопасност, всичко беше наред. Исках да ѝ разправя какво се бе слу­чило, да ѝ кажа колко шокиран бях, когато братът на Рей го застреля, за да му спести страданията - дори се бях приготвил да ѝ разкажа повече за начина си на препита­ние, - но тя продължаваше да крещи и да повтаря, че не иска да ме види повече. Предполагах, че ще е разстроена, но не бях предвидил степента на шока ѝ.

Свалих лепенката от ръцете и китките си и прибрах пластинката обратно в портфейла си.

Излязох от закусвалнята, отидох до колата си и поех на относително краткия път обратно до Манхатън. Ко­гато стигнах до разклонението, обадих се първо на Лу, после на Дарвин и ги въведох в курса на събитията. Попитах Дарвин дали има властта да убеди полицията да не спира колата ми.

Той каза, че ще се опита.

Беше ранен следобед и се намирах в хотелската си стая в Манхатън. Поръчах си голяма тумбеста чаша и бутилка бърбън “Мейкърс Марк“ от румсървиса, с които, кой знае защо, се забавиха над половин час. Мудният младеж, кой­то ги донесе, се опита да завърже разговор, за да увеличи бакшиша, който, както забелязах, вече бе добавил към по­ръчката ми. Вярно, че парите не са проблем за мен, но сто и двайсет долара за трийсет и пет доларова бутилка уиски не насърчават към допълнителен бакшиш. Отпратих го сухо и си разменихме намръщени гримаси. Отидох до мивката, пуснах крана за топлата вода и зачаках струята да се темперира.

Дотук денят бе невероятно бурен. Бях открил, че цяло­то семейство на Ади е избито, за да им отнемат печалбата от лотарията. Бях нападнат от трима бандити, опитали се да ме убият в обществена закусвалня. Изгубил бях Катлийн, първата жена от години, която бе предложила проблясък на надежда за евентуална връзка и нормално бъдеще. Бях превърнал леля Хейзъл в свой враг, а това вероятно щеше да ми отреже възможностите да посеща­вам Ади.

Водата от крана вече беше вряла. Надявах се, че в та­къв хотел никой не би пикал в тумбестата чаша, но все пак я изплакнах грижливо. После налях в нея малко уис­ки и го разклатих вътре, колкото да я напоя с аромата и да убия упоритите микроби, дето се надяваха да проник­нат в кръвта ми.

Сръбнах малко уиски.

Има нещо особено в добрия бърбън от Кентъки. Люби­мият ми е двайсетгодишен “Папи Ван Уинкъл“, но “Мейкърс Марк“ се намира по-лесно и сам по себе си е доста добър. Бърбънът не е претенциозно питие, макар че се е сформирало цяло движение, което се опитва да го на­прави такова. Експерти започнаха да организират групи за дегустация, за да обяснят “мекотата“ на качествения бърбън и елегантния му привкус, включващ такива екзо­тични нюанси като портокалова кора, лакрица, бадеми и канела.

По мое мнение изреждането на всички тези компо­ненти на аромата си е чиста проба снобизъм. Както биха казали в Кентъки, “Не мътете главите на почтените хора с метрични единици“. Добрият бърбън от Кентъки може да се характеризира простичко с приятно парене на ези­ка и едва загатнат карамелов вкус. Бърбънът се пие чист, без смесители или лед и ако сте избрали добра марка, на вкус ще е като бърбън, а не като лекарство или спирт за разтриване, каквито са повечето от другите силно алко­холни питиета.

Пийнах си още малко.

Исках да се обадя на Катлийн и да оправя нещата. Ми­слех си да ѝ позвъня, почудих се дали хуморът може да е най-добрият подход. Размишлявах известно време над това, но реших, че тя надали ще е в подходящото настро­ение да го приеме от забавната страна. Можех и да се из­виня, но къде беше логиката в това?

Първо, не бях извършил нищо нередно. Разследвах престъпление, извършено от друг, което завинаги бе обезобразило едно мило момиченце и бе причинило жестоката смърт на цялото ѝ семейство - престъпление, вследствие на което тя бе изгубила дома и наследството си и което със сигурност щеше да има отражение върху бъдещото ѝ психическо равновесие. Споменах ли, че точ- но към това момиченце Катлийн имаше особена слабост? Споменах ли също, че докато вършех всичко това, рис­кувах собствения си живот? Споменах ли, че го вършех безплатно?