Джон Локк - Смъртоносни xopa

По дяволите, тя трябваше да се извини на мен!

Второ, тъй като се бях нагърбил със задачата да по­могна на Ади, трима професионални убийци едва не раз­рушиха уютна закусвалня и травматизираха прекрасен персонал, докато се опитваха да ме очистят.

Трето, животът на Катлийн поначало не беше поста­вен чак в такава опасност. Замислих се върху това и взех да се колебая искам ли наистина да съм с жена, която така драстично се влияе от подобна дребна случка. Ако някой я беше нападнал на улицата, докато се разхождаме заедно, аз бих ли отказал да я видя повече?

Не, разбира се.

От друга страна, ако нещата потръгнеха помежду ни - дори да се наложеше да се откажа от бизнеса, - винаги щях да се сблъсквам с някой случаен опит за убийство. Имаше толкова съпрузи, съпруги, родители, братя, сес­три, синове, дъщери, бизнес партньори и приятели, върху чийто живот бях повлиял чрез убийството на техен близък. Повечето от тях биха платили, за да умра. Дали ще ме погнат поединично, или на групи, или ще платят на друг да го свърши, беше друг въпрос, но глупаво бе да допускам, че няма поне да се опитат.

Четвърто, насилието в закусвалнята можеше да бъде напълно избегнато, ако Катлийн не се бе изтърсила неканена пред къщата да ме разпитва за мотивите ми.

Уискито в чашата ми привършваше, така че добавих още няколко пръста и после набрах телефонния номер от визитката, която леля Хейзъл ми беше дала едва часове по-рано. Сръбвах си от чашата, докато Гарет Ънгър, адво­катът на Грег и Мелани, ми заяви, че отказва да обсъжда подробности по имущественото състояние на Грег с чо­век, който не е роднина.

- Дори да бяхте роднина, пак не бих дискутирал тъй деликатна тема по телефона - отсече той.

- Упълномощен съм от роднина - възразих. - Сестрата на Мелани ме помоли да проверя подробностите около структурирания депозит.

- Тогава си запишете час по установените канали - предложи Ънгър. - А това ще отнеме известно време. Ще трябва да представите и съответните документи.

- И що за документи са това? - попитах.

- Ще се съгласите, че не е моя работа да ви обяснявам действащите закони. Ако не разбирате необходимите процедури, съветвам ви да си наемете свой адвокат.

- Не демонстрирате особена лоялност към семейство­то - отбелязах.

- Ужасна трагедия - заяви Ънгър, - но никой не може да направи нищо по въпроса с депозита. Повярвайте, ис­каше ми се да мога, но условията на договора са прецизни и са устояли на проверката на времето.

- Леля Хейзъл каза, че Грег получил само едно плаща­не преди инцидента.

- Не е вярно - възпротиви се той. - Семейството е полу­чило три плащания. - И добави: - Я чакайте, това току-що си го изсмукахте от пръстите, нали?

Признах, че е така. После казах:

- Нека спестя и на двама ни затруднението от посеще­ние. Имам теория.

- Мога да се позабавлявам с хипотезата ви, стига да е кратка - рече Ънгър.

- Да речем, че аз спечеля десет милиона долара от щат­ската лотария.

- Продължавайте.

- Получавам кръглата сума от десет милиона и из­ползвам един от тях, за да си изплатя настоящите заеми. Търся начин да инвестирам остатъка. Адвокатът ми ме светва за структуриран депозит, който чул да се предла­га от частно финансирана група инвеститори от Кали­форния. - Ънгър ме подканяше с по едно “Ъхъ“ да говоря нататък, но при думата “Калифорния“ внезапно млъкна. Продължих: - Адвокатът твърди, че премиите са астро­номически, три пъти по-високи, отколкото бих получил навсякъде другаде. И не само това, ами ще получавам гигантска месечна сума до края на живота си. Ако умра, преди да получа първото месечно заплащане, съпругата ми ще получава сумите, докато е жива. Но някъде в сит­ния текст се казва, че ако и двамата със съпругата ми ум­рем, след като сме получили поне едно плащане, цялата главница се прехвърля на компанията. Горе-долу правдо- подобно ли звучи?

Известно време и двамата мълчахме, докато аз не по­питах:

- Колко ви платиха?

- Моля? - избъбри Ънгър, като се постара да демон­стрира небивало възмущение.

- Джо Демео - уточних. - Каква комисиона ви плати, за да съставите договора и да продадете клиента си?

- Не съм длъжен да слушам това!

- Подписали сте смъртната им присъда - обвиних го.

- Затварям незабавно - каза Ънгър.

- Преди да го сторите, искам да предадете съобщение на Демео от мен.

- Не познавам никакъв Демео - отрече Ънгър.

- Ама не, разбира се - измърморих. Дадох на Ънгър номера на мобилния си телефон и му поръчах: - Ако най-случайно пътищата ви с Демео се пресекат, нека ми се обади преди осемнайсет часа днес. Не го ли направи, ще позвъня на ФБР, пък да видим как ще им прозвучи мо­ята хипотетична теория.