Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Виктор.

До Виктор бдеше на пост постоянното присъствие, вечно намусения Хуго, „Малкия генерал“. Хуго беше по­мощник, довереник и съветник по военните въпроси на Виктор. Двамата бяха малки хора, които мечтаеха да по­корят света с армията си от джуджета. Ако успееха, све­тът щеше да се окаже наистина малък.

Всички погледи се извърнаха към Сал.

- Спокойно - каза той, - малките хора искаха да се поя­вят - как му се вика - зрелищно. Та им рекох да си напра­вят веселбата.

Десетки гангстери смутено прибраха оръжията си и се заеха със съпругите и приятелките си, шепнещи тежки закани.

Виктор промени настройките на подлакътника на ко­личката си и гласът му вече не гърмеше така.

- Може ли да бъда удостоен с присъствието на Салваторе Бонадело за миг?

Сал предложи:

- Хайде - как му се вика - да задоволим каприза на малкия човек.

Тръгнахме към Виктор и Хуго.

- Трябва да си освежа грима - съобщи Катлийн точно както го бяхме репетирали. - Ще ме насочите ли към ин- тимното помещение?

- Интимно помещение? - смая се Сал. - Ей на това му се вика класа. - Той посочи и Катлийн се отправи натам.

- Първо си помислих, че ме кани да си легнем - споде­ли Сал и не спря да оглежда задника ѝ, докато не изчезна от погледа му - Бива си я. Завиждам ти, че всяка сутрин се будиш до такова бижу.

Гласът на Виктор прозвуча от високоговорителите.

- Приветствайте сърдечно, ако обичате, прислужника ми Мерлин.

Никой не помръдна. Отонво всички погледи бяха на­сочени към Сал. Той се огледа и викна:

- Иска аплодисменти човекът. Покажете малко ниво!

Сал заръкопляска. Останалите, явно озадачени, се присъединиха към него неохотно. Някъде зад скупчени­те гости се чу женски писък. Всички се обърнаха. Писъ­кът обиколи стаята през високоговорителите и гостите осъзнаха, че Виктор е отклонил вниманието им, за да се появи магьосникът.

Мерлин се насочи към Сал. Големия Лош извади Магнум 357 и го насочи към лицето на Мерлин.

Мерлин беше меко казано притеснен от дулото насре­ща си.

- Казаха ми, че няма да има оръжия.

Сал заяви.

- Нека револверът си остане където е. За всеки случай.

Мерлин събра кураж и промълви:

- Добре тогава, но ви моля да бъдете внимателни. Ще ми дадете ли долар?

- Как ли пък не!

Сал погледна Виктор.

- Това е моето шибано парти - разпали се - Никак не е възпитано аз да давам пари на тоя тук.

- Само един долар - успокои го Мерлин. - Уверявам ви, че няма да съжалявате.

- Дано да е така.

Сал бръкна в джоба на панталона си и извади огромна бала. Прехвърли банкнотите, намери един долар и го даде на Мерлин. Нямаше нищо в дясната ръка на Мерлин - наблюдавах я - и изведнъж в нея се появи флумастер.

Бях гледал добре. Мерлин си го биваше.

- Подпишете долара, моля ви, за да сме сигурни, че е вашият.

- Аз си знам, че е мой, тъпако - раздразни се Сал, но все пак се подписа.

Мерлин вдигна банкнотата високо над главата си и направи няколко стъпки назад. Сал поръча на Големия Лош:

- Дръж под око проклетника.

Големия Лош кимна и се прицели в магьосника.

Отново сякаш от нищото Мерлин извади плик, сложи банкнотата вътре, а след това го разкъса. В този момент Големия Лош свали предпазителя.

Ужасно притеснен, явно не му се беше случвало да работи под такова напрежение, Мерлин все пак успя да Довърши номера. Сгъна плика няколко пъти, като откъс­ваше парченца от него. После разгъна абсолютно здрав плик и го вдигна високо над главата си, в очакване на аплодисменти.

Не последваха такива.

Сал попита:

- Къде са ми парите? Всички тук ще ти кажат, че не е добре да си ми длъжник.

От различни места се чу хихикане.

Мерлин подаде плика на Сал. Вътре имаше чек за сто хиляди долара.

Гостите въодушевено заръкопляскаха, подвикваха и свиркаха. До един знаеха какво означава този чек.

Сал не се ухили, но му се искаше. Приличаше на дете, току-що наследило уникална играчка от „Фао Шуорц“. Плесна Мерлин по гърба и викна към Виктор:

- Браво!

От високоговорителите на Виктор се чу:

- Погледни подписа на чека.

Сал се опита да го разчете, намръщи се и извади очила от джоба на сакото си.

- Донован Крийд - прочете.

Поклоних се и казах:

- Обещах да те изненадам.

Сал ме прегърна.

- Ето на това му викам признателност - заяви той и се огледа наоколо. После спря, сякаш се сети за нещо.

- Къде ми е доларът? - попита.

От другия край на салона се обади Катлийн:

- Парите ви са тук при мен, господин Бонадело.

Тя държеше високо две неща, докато минаваше през тълпата. Поднесе ги на Сал. Едното беше подписаната банкнота от един долар. Другото беше още един банков чек за сто хиляди долара.