Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Сал беше точно пред нея. Незабавно си сложи очилата и бързо погледна последния ред. Обяви пред всички.

- Току-що Виктор ми подари още сто бона.

Гостите отново избухнаха в шумни аплодисменти. Вдигнах палец към Виктор и той ми отвърна със същия жест.

Сал не можеше да отлепи поглед от Катлийн. Целуна я по бузата.

- Хванал си на въдицата златната рибка. Изтегли я, преди да ти е избягала - посъветва ме Сал. - Няма да ста­ваш по-млад.

Прегърна ме още веднъж и ни остави при джуджетата.

Усмихнах се на Катлийн.

- Добре се справи с фокуса - похвалих я.

- Беше забавно.

Преядохме с класическа неаполитанска храна, която включваше изобилие от засищащи прости ястия като ма­карони на фурна, пиле по ловджийски, италиански пи­рожки, пица стек, ригатони с броколи, лазаня и печени ребърца.

След това потанцувахме близо час под прожектори­те. С напредването на нощта гангстерите и бандитите посвикнаха с присъствието ми на празненството. Имаше причина за това. Сал беше разпространил слуха, че се от­теглям и с дарението си откупвам живота.

Докато с Катлийн чакахме колата си във фоайето, аз я попитах:

- Някой не ти ли налетя да те сваля тази вечер?

Тя бръкна в чантичката си, извади листче и ми го по- Даде.

- Чий е този телефонен номер?

- На някакъв тип, който се нарича Шило за лед - отго­вори тя. - Съмнявам се това да е рожденото му име.

Огледа салона, пълен със свирепи мъже със зле зарас­нали носове, липсващи пръсти и всевъзможни белези. Но пък кой знае - добави.

Отне ми известно време да подредя картинката, но според признанията на Нед, наблюденията ми и тези на Теди Бой, видеокамерата, която бях инсталирал в „Грантлайн“, безжичният микрофон, който бях скрил в чан­тичката на Кали - и нейните лични впечатления - нещата стояха горе-долу така.

Бикъм Райт винаги идваше в бара с големи надежди да намери някоя красавица, но „Грантлайн“ беше селско бунище в Уест Подънк, на цели шейсет и пет километра от градския живот. Въпреки че се надяваше на красавица, в крайна сметка се задоволяваше с някое сладурче. След няколко часа и питиета обаче с приятелите му забравяха сладурчето и започваха бой с когото им попадне.

За това не им беше нужен наркотик за изнасилване.

Напоследък имаше пълна липса дори на „достъпни“, та Бикъм и приятелите му започваха да роптаят, особено Чарли, хубавецът сред тях. На него не му бяха нужни по­добни неща, за да си хване мацка. Дори вече си беше на­мерил една, сладка клакьорка на име Кимбърли Крийд. Слава богу, беше се оказало, че Кимбърли не се дава така лесно и на Чарли започваше да му писва да тъпче само на първа база.

Не можеше да се каже, че Чарли е загубил интерес към Плана. Явно дори той намираше нещо вълнуващо и първично в това, нещо, което подсъзнателно напомняше древните му предшественици и задоволяваше нуждата му да ловува, пленява и завоюва. Пък и Планът осигуря­ваше удовлетворение на момента: не се налагаше да из­търпява глупави срещи, за да изчука някоя.

И все пак при липсата на мацки и най-добрият план ставаше безмислен. Къде се криеха малките кучки? Всъщност това беше въпросът. Може би се беше разчу­ло. Дявол го взел, дори най-добрите дупки за риболов в крайна сметка се изчерпваха.

Три поредни уикенда се бяха оказали ялови и Бикъм беше последната надежда на групата.

Не му се пътуваше шейсет и пет километра до съсед­ния окръг, за да се скита по непознати барове, където не познаваше порядките. Имаше твърде много променливи. Само една грешка и щяха да ги тикнат в затвора, без да могат да разчитат на някого.

- Да - каза Роби, - но там поне ще се случва нещо.

Бикъм събра момчетата и им разясни ситуацията.

- Вижте - започна, - може да не ни се отваря късметът всеки път, но трябва да признаете, че Планът си го бива.

Бикъм даде всичко от себе си, за да ги вдъхнови, че си струва да вярват в Плана. Накрая ги убеди да се съберат в местната кръчма и те отново се появиха в очакване на някоя красавица.

След час пиене салонът беше претъпкан, групата сви­реше, а дансингът беше пълен и момчетата бяха стана­ли толкова шумни, че едва не пропуснаха Красавицата (Кали) и Звяра, по-възрастен мъж (аз, изпълнен с отвра­щение), докато минавахме покрай тях към последните свободни места на бара.

Бикъм си проправи път през лабиринта от хубавци, които смучеха бира и се надигаха от столовете си да видят Кали по-добре. Щом си намери удобно място, не можа да повярва на очите си. В бара, в техния бар, седеше най-хубавото момиче, което беше виждал.