Джон Локк - Смъртоносен експеримент

И тъй, играта беше започнала.

Теди Бой тъкмо беше поднесъл на Кали второ питие. Джордж и Роби се хвърлиха в действие и повикаха Теди Бой в другия край на бара, за да си говорят за пиене и спорт.

Бикъм се възползва от шанса да се шмугне на мястото, което бях освободил.

- Здравей, красавице - заговори я.

Кали извъртя очи.

- Тук понякога става опасно - продължи той, - мога да се погрижа за теб, ако искаш, да отпъждам мухите, дока­то се насладиш на едно-две питиета.

- О! - възкликна тя. - Моят рицар в бляскави доспехи.

Стандартният отговор на кучките, сигурно си беше помислил. Според Нед, Бикъм предизвикваше подобно поведение у всички жени, дори у онези, които наричаше СДГ (стари, дебели и грозни).

Той се пробва още веднъж.

- Пиеш сама май...

- Обикновено пия, за да ми станат мъжете по-интерес­ни. В твоя случай... - Кали махна с ръка пренебрежител­но, сякаш да прогони муха. Погледна марките уиски на бара и продължи: - Тук явно няма достатъчно алкохол.

Пресуши половината си чаша и я остави на бара.

Бикъм приближи ръка до чашата ѝ, щом Чарли се поя­ви от другата ѝ страна.

- Здрасти, Бикъм - подхвърли. - Здравей, красавице! Аз съм Чарли, ти как се казваш?

Бикъм сипа течността в питието ѝ в мига, в който тя се извърна, като несъмнено си мислеше - видяхте ли сега за какво ви говорех? Желязна гаранция! Кали и Чарли пого­вориха една минута, което ми даде възможност да прове­ря детонатора. После той вдигна чашата си като за тост.

Кали се усмихна, взе чашата си, чукна неговата и спря за миг, докато Чарли отпие. Тя почака, държеше питието във въздуха, като че ли обмисляше дали да изпие и него. Сви рамене. Защо не? Щом доближи чашата към съвър­шената си уста, от задната част на сградата се чу малка експлозия.

- Мамка му! - викна Чарли - Какво беше това, по дяво­лите?

Двамата с Бикъм се хвърлиха на пода. Повечето от хо­рата се втурнаха към вътрешната част на заведението да видят какво беше станало. Чарли също стана и се засра­ми, като видя, че Кали не е помръднала от стола си. Тя сви рамене отново, изгълта питието си на екс и остави чашата на плота.

През следващите няколко минути настана объркване, тъй като половината от местните момчета изтичаха към колите си за въздушни пушки, бейзболни бухалки и ме­тални лостове. Извикаха полиция и Теди Бой се постара да въдвори ред.

Чарли вдигна вежди към Бикъм, който умееше да се възползва от всяка възможност.

- Захарче, по-добре да те изведем оттук, да намерим по-сигурно място - предложи Бикъм.

Кали отговори:

- Няма нужда.

Чарли се намеси.

- Всичко ще бъде наред. Повярвай ми.

Погледите им се срещнаха. Неговият беше искрен, а нейният отнесен.

Айде - настоя Чарли.

Двамата с Бикъм поведоха през тълпата тъмнооката блондинка с татуировките към входната врата. Тя про­мълви:

- Почакайте, чувствам се леко замаяна.

Бикъм сподави усмивка.

Вече на паркинга, изпълнен с желание да си тръгнат, пре­ди да са дошли полицаите, Чарли предложи.

- Качвай се, ще се повозим да се проветриш.

Включих двигателя на колата си и радиостанцията, за да хващам сигнала от безжичния микрофон в чантичка­та на Кали. Можех да ги причакам напред, ако знаех къде отиват.

Бикъм караше, а Чарли приклещи Кали на седалката между двамата. Момчетата вероятно се споглеждаха ухи­лено над главата ѝ и си мислеха „Градски момичета! Лес­на работа!“. Кали се опита да зададе въпрос къде отиват, но заваляше думите, за да ги заблуди, че говорът ѝ вече е затруднен.

Бикъм сложи ръка на бедрото ѝ и го потупа.

- Знам, че ти се спи. Ще стигнем след малко - увери я напълно искрено. Този момент беше важен - да е спокой­на, докато подейства наркотикът.

Тя направи лек опит да отмести ръката му, но явно не можеше да координира движенията си. Чарли сложи ръка на гърдата ѝ и промърмори.

- Боже, прекрасна си!

Очите на Кали бяха притворени, а дишането затруд­нено.

- Махни си ръцете от мен! - опитваше се да каже, но думите ѝ се точеха бавно и трудно като кетчуп от бутил­ка. Те предполагаха, че е почти в безсъзнание.

Бикъм премести ръка към слабините ѝ с намерение да я опипа през джинсите. Чарли, загубил всякаква мярка, съдра блузата ѝ, вдигна сутиена и оголи гърдите ѝ. Нала­па едната, като мачкаше зърното на другата с палец.

- Я престани бе! - викна Бикъм. - Правилата са ти ясни! Мамка му, Чарли, успокой се!

Бикъм приемаше правилата много присърце. Те бяха не по-малко важни от самия план. Чарли свърши доста работа, докато ги определяха, благодарение на годините, през които беше наблюдавал баща си да се готви за защи­та при криминални дела.