Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Божичко! - писна Бикъм. Опита се да се претърколи от шофьорската седалка, но погледът му се разфокусира.

- Много се радвам, че приятелят ти хареса циците ми - уведоми го Кали, - но запазих нещо специално за теб! - Тя насочи пистолета към лицето му.

Бикъм мигом вдигна ръце нагоре в знак, че се предава.

- Не, госпожице, моля ви! Мамка му! Нямах лоши на­мерения, кълна се! Кълна се в Бог, няма да ви притесня­вам! Моля ви, само ме пуснете да си вървя. Вземете авто­мобила. Само не ме убивайте, за бога! Моля ви!

Тя погледна към чатала му.

- Ти да не се напика? Боже, Бикъм, нали уж ми обеща­ваше да ме пазиш?

Той закри с ръце лицето си, извърна глава от нея и заскимтя. Гласът му звучеше като скърцане, започна от­ново да се моли.

- Моля ви, госпожице. Моля, не ме убивайте.

- Знаеш ли - подхвърли Кали, - не спирам да се из­ненадвам от пораженията, които нанасят тези предвари­телно фрагментирани куршуми от близко разстояние.

Тя насочи пистолета към чатала му и дръпна спусъ­ка. Той изпищя от болка и започна да се гърчи. Кали се измъкна през отворената врата, а Бикъм взе да размахва ръце и да хлипа в истерия. Тялото на Чарли беше отхвръ­кнало почти на два метра от изстрела. Тя го издърпа пред вана и го рита, докато то изчезна под бронята.

Прекрасната блондинка с щурата татуировка и тъмно­кафявите очи се качи отново във вана и се зае да наблю­дава как здравословното състояние на Бикъм се влошава, докато по черния път отзад не приближиха фарове.

- Съжалявам, любовнико. Много бих искала да оста­на и да се позабавлявам с теб още малко, защото ти си всичко, което търся у един мъж. Особено сега, както си с насрани гащи! Не знам за другите момичета, но за мен е наистина възбуждащо. Уви, трябва да посрещна остана­лите си гости. Нали знаеш как е, като си организатор на купон-изненада?

Тя го удари бързо в лявото око и го натика доколкото можа на пода. Премести се в задната част на вана и от­крехна вратата съвсем леко.

Първото изискване към добрата домакиня е да бъде облечена подобаващо за случая. Кали щеше да прецени колко плът да покаже на момчетата. Джордж и Роби очак­ваха да я открият гола и тя трябваше да направи нещо по въпроса. От друга страна не беше в настроение за разголване. Блузата ѝ вече беше разпрана и това беше удобство. Отбеляза си наум по-късно да събере копчетата.

В памет на Чарли вдигна сутиена си, показа гърдите си, както на него му се нравеше, и смъкна джинсите си. Поколеба се дали да не ги остави свалени до глезените, но реши, че може да възпрепятстват бързината на движе­нията ѝ в случай, че не е преценила добре ситуацията. При всички положения гледката на циците и гащички­те ѝ беше достатъчна за тези палета. Легна по гръб със свити колене и разтворени крака, насочени към задната врата на вана. Лявата ѝ ръка висеше безжизнена, очите ѝ бяха притворени. Якето, хвърлено встрани, покриваше дясната ѝ ръка с пистолета.

Миг по-късно Роби спря колата си зад вана. Момчета­та изгасиха цигарите си с марихуана.

Джордж се засмя.

- Да се включваме. Пусни пак фаровете.

Роби го послуша и момчетата забелязаха, че вратата на вана е открехната. Слязоха от колата и колебливо се приближиха, като се опитваха да не се кискат прекалено шумно. Роби потропа по вратата.

- Ю-хуу! - викна той. - Има ли някой вкъщи?

Джордж надникна първи.

- Боже мой! - изквича. - Само виж това!

Той отвори широко вратата, за да може и Роби да пог­ледне. Джордж понечи да попита:

- На какво мирише? - когато блондинката се извъртя и стреля два пъти.

Джордж беше мъртъв преди да е паднал на земята. Роби остана жив, но раната в гърдите щеше да му създа­де грижи.

Кали се облече, събра си нещата и избърса вана отвъ­тре. После излезе и седна до Роби.

- Кккакво правиш? - успя да попита той.

- Седя и те гледам как кървиш - отвърна тя.

- Ззащо?

- За развлечение.

Тя се обърна при шума зад гърба си.

- Здрасти, Донован, чудна експлозия - похвали ме тя.

Огледах касапницата.

- Боже, Кали.

- Знам, знам - измърмори тя. Сви рамене. - Какво да ти кажа? Понякога нещата са лични.

Приближих се до хлапето, което наричаха Роби, ви­дях че се задъхва за въздух, очите му бяха изпъкнали, беззвучно изричаше думи, които никой нямаше да чуе. Изпразних един пълнител в главата му, за да прекратя мъките му и се обърнах към Кали.

- Длъжник съм ти - казах ѝ.

- Щом мислиш така - отговори ми тя, - искам да на­правиш нещо за мен.

- Какво?

- Ела с мен във Вегас.