Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Свих рамене.

- Когато имаш връзка, трябва да се съобразяваш с оп­ределени правила.

- И ще ѝ кажеш, че заминаваш за Вегас с мен?

- Пълните самопризнания не са сред тези правила.

- Една нощ.

- Моля?

- Ще останем във Вегас една нощ.

Предположих, че става въпрос за странична поръчка за убийство, за което ѝ трябва втори човек. Ако бях прав, трябваше да уточня някои подробности, преди да тръг­нем.

- Що за оборудване да си нося? - попитах.

- Хубав костюм.

- Само това?

- Просто ще се покажем. В „Беладжио“.

- О.

- Точно така.

- Кое е така?

- О.

- Какво „о“?

- Представлението се казва „О“.

- Тогава - попитах - кой ще е пръв?

- Това действа ли при Катлийн?

- Кое, хуморът ли?

Тя ме погледна и извъртя очи.

- Всъщност не - признах.

Постояхме за миг, Кали се беше загледала право на­пред и мислеше за нещо, но заговори за друго.

- Сигурно те мисли за забавен - заяви, - връзката ви е в ранен етап.

- Но това скоро ще се промени, нали, доктор Фил?

- Вероятно се чудиш защо искам да видя точно това представление, точно тази седмица - каза тя.

- Ей, за мен е чест. Причината е без значение.

- В последствие може да придобие значение.

- Защо?

- Защото след представлението ще ти се наложи да на­правиш избор на живот и смърт.

- За моите живот и смърт?

- Не - отвърна тя, - за моите.

Неделя сутрин. Пътувах към дома на Катлийн, когато чух мобилния си телефон. Погледнах дисплея, видях, че звъни дъщеря ми и помолих шофьора да вдигне разделителната преграда. Преди да отговоря, си напомних да съм жизнерадостен.

- Здрасти, миличка, как си?

- Боже мой, тате, някой е убил Чарли.

- Какво? Кой е убит? - попитах.

- Чарли! Приятелят ми! Господи! Някой е убил Чарли! - изхлипа Кимбърли. - Боже мой! - писна тя.

При всяко хлипане ме пробождаше чувство на вина. Но изпитвах и облекчение в същото време. Може смър­тта на кучия син да я нараняваше, но жив би я наранил много повече.

- Опитай да се успокоиш, Кимбърли. Разкажи ми как­во се е случило.

- Тази сутрин са открили ван в полето. Четири момчета са застреляни. Чарли е един от тях. Боже, тате! – Отново започна да ридае. - Как можа да се случи това? Кой би ис­кал да направи нещо лошо на Чарли? Той беше страхотен.

- Сигурна ли си, че става въпрос за Чарли? Някой иден­тифицирал ли го е?

Едва си поемаше дъх.

- Той е, тате. И четиримата са убити.

- Съжалявам, миличка - казах. - Ужасно съжалявам.

Продължихме в този дух известно време. По едно вре­ме тя сподели.

- Ще ми се да се бяхте срещнали. Щеше да го харесаш.

- Сигурен съм, че щях - излъгах.

Поплака още малко, а аз останах на телефона, докато спря. Поинтересувах се дали мога да направя нещо.

Тя попита:

- Би ли се съгласил да дойдеш на погребението?

- Разбира се, че ще дойда - уверих я. - Само ми кажи къде и кога.

Не се притеснявах, че може да ме разпознаят като при­ятеля на Кали от предната вечер в бар-грил „Грантлайн“. Първо, Кали прикова всички погледи. Освен това носех обувки на платформи, които ме правеха 7-8 сантиметра по-висок, кестенява перука, очила и брада. Брадата при­криваше белега на лицето ми, а дрехите, които носех, вече ги нямаше. Оръжията бяха почистени и се намираха у Сал. Нищо не ме свързваше със случилото се.

С Катлийн прекарахме спокоен ден, изпълнени със съ­чувствие към Кимбърли. Няколко пъти се наложи да си прехапя езика, тъй като Катлийн не спираше да пита за горкия сладък и прекрасен Чарли, както го беше предста­вила Кимбърли. Вбесих се, задето Катлийн автоматично прие, че е бил невинно агънце, без дори да го е виждала. Не е ли нормално когато четири момчета са екзекутирани, да предположиш, че има нещо нередно? Не спирах да си напомням, че Катлийн е обикновен човек. Не беше преминала обучение, което да я накара да заподозре, че Чарли е убил една жена и изнасилил десетина други. Ос­танах неутрален относно Чарли, защото ми бе ясно, че в близките дни повечето от грозните подробности ще из­лязат наяве в новините. Ала знаех, че никога не бих мо­гъл да призная пред Катлийн участието си в убийството му, независимо че по този начин с Кали бяхме спасили Кимбърли и още безброй жени. Без значение колко се за­дълбочаваха отношенията ни с Катлийн, това щеше да е още една от ужасните тайни, които бях принуден да пазя.

- Можеш ли да направиш нещо, Донован? - попита тя.

- Да открия кой го е извършил?

- Ако не чак толкова, поне да дадеш някаква информа­ция на Кимбърли. Убедена съм, че от това ще ѝ поолекне.