Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Глупости! - кресна Кимбърли. - Не познавам остана­лите. Естествено, знам кои са, но не ги познавам отблизо. Обаче познавам Чарли. Той беше страхотен, тате. Може­ше да има което момиче пожелае. Не му беше нужно да дрогира никоя. Ако наистина е имало такъв клуб, няма начин Чарли да е участвал в него.

Трябваше да си прехапя езика, за да не кажа нещо. Чарли не само беше член на клуба, той беше най-лошият.

- Сигурно е така, миличка. Когато следствието при­ключи, може да се окаже, че са били само тримата, без Чарли.

- Убедена съм в това - заяви тя.

- Ти си го познавала по-добре от мен - отвърнах, - зна­чи вероятно си права.

- Открили ли са улики при претърсването на вана?

Татковото момиче, помислих си с гордост.

- Да, открили са. Освен кръвта е имало гилзи, които най-вероятно са свързани със стрелбата, безброй пръстови отпечатъци, събрани са и десетки косми и нишки от различни тъкани. Открити са много петна от сперма и други телесни течности върху спалните чували в задната част на вана.

- Ще проверят чия е спермата, нали? - попита тя.

- Да.

- И ако намерят съответствие с тази на Чарли, ще при­емат, че е бил част от това.

- Не е задължитално.

- Какво искаш да кажеш?

- Доколкото разбрах, бащата на Чарли е известен адвокат по криминални дела. Убеден съм, че ако Чарли е не­винен, баща му ще намери убедителни доказателства за това.

- Нали ми вярваш, татко? За Чарли?

- Да, миличка.

- Добре. Нямаше да го понеса ако не беше така.

- Разбрах, че ще има нощно бдение тази вечер - казах. - В гимназията.

- Започва в девет. Всички ще ходим.

- Добре. Ще се пазиш, нали?

- Да. Благодаря, че ми гласува доверие. Няма да кажа на никого.

- Няма защо. Обичам те, Кимбърли.

- И аз те обичам, тате. И...

- Да?

- Обичах Чарли.

Потръпнах.

- Знам, миличка.

- Нека престанем с празните приказки, Донован - под­хвана ме доктор Надин Крауч. - Това е третото ви посе­щение и до момента отказвате да говорите за родителите си, за детството си, не желаете да споделите за работата си, нито за действията ви непосредствено преди появата на болката в гърдите. Ето защо предполагам, че се зани­мавате с нещо незаконно или неморално.

Замълча, за да види дали думите ѝ ще предизвикат ре­акция у мен.

- Ще отречете ли? - попита.

- Би ли ви обезпокоило?

- Да допуснем, че намерите птичка със счупено крило, която се нуждае от помощта ви - каза тя. - Има ли значе­ние как е пострадала?

Замълчах, докато разбера накъде бие. Предадох се.

- Не е зле да ми обясните какво имате предвид.

- Работата ми не е да ви съдя.

- В такъв случай не отричам.

- Добре тогава - продължи тя. - И тъй, при появата на болката сте се занимавали с нещо незаконно или немо­рално. Извършвали ли сте подобна дейност преди това?

- Хипотетично?

- Разбира се.

- Да.

- Права ли ще съм, ако предположа, че при извършва­нето на тази дейност в миналото не сте изпитвали болка?

- Да.

Тя стисна устни.

- Обикновено не прибързвам със заключенията си, но вие не сте типичен пациент. Като ви помагам, вероятно защитавам други хора.

- Оценявам това - уверих я. - И каква е присъдата?

- Времето ни не беше достатъчно, за да се произнеса с максимална сигурност. На пръв поглед обаче ми изглеж­да като класически пример.

- На какво?

- Синдром на психологически предизвикана болка. СППБ за по-кратко.

- СППБ? Имам СППБ? Боже, добре че последните две букви са различни от страшното!

- Синдромът на психологически предизвикана болка е защитен механизъм на собственото ви подсъзнание за прикриване на неразрешени емоционални проблеми. Накратко, съзнанието ви не е искало да имате нищо общо с физическата дейност, която сте извършвали в момента на настъпване на болката. Съзнанието ви е използвало единственото възможно противодействие: болката.

- Сериозно ли говорите? - попитах.

- Напълно. Съзнанието ви предизвиква силна болка, за да ви накара да спрете това, което правите. Кара ви да се съсредоточите върху болката. Ако не го направите, болката се засилва. Съзнанието ви диктува да прекрати­те тази толкова неуместна дейност. Ако не успеете да се справите с това, то може напълно да изключи.

Обмислих казаното за миг.

- Често срещано явление ли е?

- Да, но обичайно се проявява с болка в гърба.

- А защо в случая е сърцето?

- Вижте се само - отговори тя, - здрав сте като бик. Предполагам, че не сте изпитвали дори бегла болка в гърба, права съм, нали?

- Права сте.